"Безспорен факт е, че днес България е по-сигурна, по-справедлива, по-модерна и по-стабилна държава, отколкото беше преди 4 г. Разбиването на престъпната групировка на „Наглите” спря поредицата от отвличания, която тероризираше обществото по време на Тройната коалиция. Разкрити, заловени и обвинени бяха и бандите на „Октопода”, „Килърите” „Крокодилите”, „Дедесарите”, „Лихварите” и други. Всички тези дела са доказателство, че сигурността на гражданите и борбата с корупцията са наш основен приоритет, от който няма да отсъпим", пишат в писмо Борисов и Цветанов, отправяйки благодарност към всички, които ще участват в предизборната кампания на ГЕРБ.

Служителите, които воюват срещу престъпността заслужават уважение от обществото и в името на справедливостта е необходимо да се повдигне завесата на кресливите политически самохвалства и истината да излезе наяве. Започваме с „ Крокодилите“.

През август 2004 г. полицаи от ОД-София арестуват част от банда извършваша въоръжени грабежи по магистралите, представят материали за престъпната им дейност и с решение първоначално на прокуратурата и след това на съда бандитите са задържани в ареста. Това е малко очаквано от елита на професионалните среди в МВР- магистралните грабежи са сериозен проблем за страната , злепоставят ни в Европа и за разкриването на извършителите са включени всички структури на вътрешното министерство, специализирани отдели в ДНСП и ГДБОП работят приоритетно по този проблем, работата им се подпомага от създаден за целта щаб, министъра на вътрешните работи контролира лично работата и предупреждава, че ще уволнява всеки, който подцени задачата. Включени са жандармерия и барети , осигурен е хеликоптер. В продължение на няколко години , въпреки усилията престъпниците не са разкрити, дръзките грабежи продължават , вербалните ноти на посланици заливат Министерство на външните работи и проблема се цитира в докладите на ЕК. Именно затова големите началници в МВР са изненадани от новината,че не друг, а областните полицаи, обикновено наричани с насмешка от тях „онези от седми картофен пояс“ са успели да осигурят задържането в ареста на бандата. Успеха им, за разлика от други удари на МВР не е широко рекламиран в пресата, полицаите не са поощрени дори и с „благодарност“ от тогавашното, както политическо, така и професионално ръководство на МВР. Нещо повече- полицаите не само не получават подкрепа в работата си по разкриването на групата, но се натъкват на създавани от шефовете им проблеми, които ги възпрепятстват да стигнат в разследването си до истинските организатори над престъпната група. Само два месеца след, като са започнали разследването е пенсиониран „поради напреднала възраст“ 48 годишният им шеф полк. Кр. Занев. Въпреки това, областните полицаи постигат изключителни резултати и приложената от тях оперативна тактика, би респектирала всеки утвърден в тази област експерт.
Макар,че адвокатската защита на задържаните демонстрира агресивност съпроводена със шантаж чрез Военна прокуратура, отвличане и побой над свидетели, заплахи за палежи и насилие към участващите в разследването, искания за отводи на прокурори и съдии, престъпната дейност е доказана и с присъда № 49/4.12.2008 г. Софийски окръжен съд осъжда подсъдимите на 12 год. лишаване от свобода. След това започват вече отегчителните за правосъдието ни истории-с присъда по ВНХОД № 306/2009 г. Софийски апелативен съд отменя присъдата на Софийски окръжен съд и оправдава подсъдимите. Върховният касационен съд отменя това решение на САС, но той отново с решение по ВНХОД / 182/ 2010 г отменя присъдата на Софийски окръжен съд. През 2011 г ВКС по наказ. дело 1112/2011 г отново отменя решението за оправдаване и дава указания на САС да се спазват правилата на чл. 13 и чл.14 от НПК касаещи доказателставата и вътрешното убеждение. Апелативният съд пренебрегва дадените указания и с присъда № 33/11 от 10.11.2011 г. отново отменя присъдата на Софийски окръжен съд. Накрая ВКС се предава и с решение № 49 от 1.03.2012 г. на окончателно остава в сила решението на САС за отменяне на присъдата.
През 2008 год.се подновяват въоръжените магистрални грабежи със същият почерк и продължават и през 2009 г. Престъпниците правят своите удари предимно в районите на Пазарджик, Пловдив и Ст. Загора, но полицаите от София – окръг имат предчувствието за предстоящо извършване на грабежи и на тяхна територия. Напатили се от опита си при предните случаи и убедени,че някъде отгоре има теч на информация, те решават да организират секретни постове на места където биха се появили престъпниците, но с условието директора на ОД- София Т. Илиев и заместника му А. Радовски да не запознават с тактиката им Дирекция „ Криминална полиция“ и Министерството. Самите те подбират прецизно служителите, които ще бъдат ангажирани в задачата. Започва тежко, изнурително бодърстване в студените планински нощи. След края на всеки работен ден, полицаите укрити в гората търпеливо изчакват престъпниците- без каквото и да е специално оборудване и облекло. Не ползват радиостанции , а само личните си мобилни телефони. Въоръжени са с дълго оръжие, защото знаят,че при опит за задържане от непосредствена близост срещу тях ще бъде открита стрелба с автомати АК, като престъпниците имат право на първи изстрел. Напрежението е огромно – на всяка цена при престрелката живота на ограбваните трябва да бъде опазен.
Докато изчакват на секретните си постове полицаите забелязват, че в така нареченото от тях „мъртво време“ - между 03часа и 05 часа по АМ „ Тракия“ често преминават в пакет по 3-4 автомобили-цистерни с които обикновено се пренасят петролни горива. След, като се убеждават,че става дума за твърд трафик-цистерните преминават поне 2-3 пъти седмично полицаите решават да извършат проверка и спират поредният конвой. Оказва се, че товара е собственост на рафинерията „ Инса Ойл“. Съпътстващите документи са за транспортирано ниско качествено масло, но взетите от цистерните проби показват ,че съдържанието на цистерните е дизелово гориво. Полицаите работят от години на магистралите, имат задължения по пресичане и разкриване на контрабанда, запознати са със номенклатурата на акцизните стоки и разбират, че в случая се извършва престъпление- маслата са освободени от акциз и от подобни далавери чистата печалба за мошениците и загуба за държавата е около лев на литър. За работата си по случая образуват и завеждат преписка , докладват на ръководството и продължават секретните постове укрити в гората.
Тежка грешка с големи последствия- полицаите мислят, че далаверите с гориво извършвани от рафинерията „ Инса Ойл“ са били покровителствани само от предното държавно управление и бившият им главен секретар В. Петров. Те дори и не предполагат, че са попаднали в окото на бурята. Само месец преди това данъчният склад на „ Инса Ойл“ в Русе е затворен от Агенция „ Митници“ и проверката показва укрити данъци за около 50 млн лева. Тогава с цел дискредитация започва и подслушването на Ваньо Танов. И в този атрактивен период, с проверката на цистерните те подкрепят обвиненията за укриване на данъци в големи размери. Оказва се, че собственика на рафинерията Георги Самуилов има скъпо платени покровители и в сегашната власт. Още през следващата седмица в Областната дирекция на София се изсипват няколко рояка командировани комисии- както от Министерството, така и от главните дирекции, които повече от два месеца разпитват полицаите и издевателстват над тях с обвинения за некомпетентност и превишаване на права. Заплашвани са с уволнение , съд и парични санкции за нанесени на фирмата щети. Дори и за колегите им в дирекцията става ясно,че това мачкане е активно насърчавано и правото на силата ще възтържествува. Очевидна става и подготовката за пенсиониране на директора им Тодор Илиев и зам. директора Радовски, които оправдават действията на служителите си. Както е практиката в подобни случаи, образуваната по случаят преписка с разпореждане отгоре е смотана някъде в архивите на БОП-а и все още отлежава, а полицаите тръпнат в очакване на „строгото , но справедливо възмездие „ на министъра.
Междувременно, докато през ден полицаите пишат нескончаеми обяснения на тяхната територия са извършени два въоръжени грабежа и се налага отново да подновят секретните си постове надявайки се на среща с извършителите. Правят го въпреки студа и дъжда в планината, въпреки униженията на , които са подложени от проверяващите. И отново за да не изтече информация към извършителите, не докладват на онези отгоре,че работят по този начин.
Поради малкото сили и автомобили с които разполагат, полицаите не могат да блокират всички места подходящи за извършване на грабеж. Добрият анализ и опита им ги насочва към зоната на Вакарел и в продължение на две седмици те изчакват извършителите. На 13 декември 2009 г. се разиграва това, което през следващите дни пресата описва с подробности - престрелката при , която е убит Димитър Митрев- Богровеца. Едва ли някой може да отрече, че тези неизвестни и досега за обществото ни полицаи са изпълнили достойно своят дълг, рискувайки живота си. По случая се вдига голям шум, през следващите дни министър Цветанов и главният. секретар на МВР К. Георгиев се надпреварват да дават интервюта от които човек може да остане с убеждението,че едва ли не и те са участвали в престрелката. Или поне, че те са организирали и ръководили операцията. Каква е истината?
Както вече бе отбелязано, полицаите са държали в пълна тайна от големите началници работата си по обезвреждането на бандата и са имали сериозни основания за това. Ето как са се развили нещата след, като Богровеца вече е застрелян. Когато приключва престрелката полицаите уведомяват дежурния в Областната си дирекция за случилото се , а той се свързва с дежурния в Министерството, който събужда министъра и главния секретар. Пилотиран от полицейски автомобил, изчакал го на автомагистралата пристига К. Георгиев небрежно облечен , както подобава на популярен ди джей с анцуг и маратонки. Явно не е съзнавал, къде се намира, защото обаждайки се на министъра, като място на стрелбата посочва местност намираща се непосредствено преди Пазарджик.ЕстественоЦветанов подминава Вакарел и се налага след доуточнявания по телефона да се върне обратно и да кастри пред полицаите главният им секретар. Дали от студа или от вида на убитият Богровец К. Георгиев потрепервайки обяснява, че не се чувства добре и се налага полицаите да го приберат на топло в автомобила му. От там Георгиев се разпорежда на местопроизшествието да пристигне група за оглед от Областната дирекция – Пловдив, която се подчинява и тръгва, но някъде към Пазарджик се усеща,че нещо не е в ред, докладва,че няма гориво и е върната обратно. След това Георгиев се разпорежда за оглед да бъде извършен от служители на НИКК-МВР. На следващият ден полицаите ще разберат защо се прави това – те трябва да бъдат отстранени от по нататъшната работа. Обвиненията проверката на „ Инса Ойл“ се подсилват и с нови, за превишени права и неразрешено използване на оръжие. В ОД- София спешно пристигат нови проверяващи екипи от Дирекция „ Криминална полиция“ и в следващият ден капналите от умора и напрежение полицаи са подложени на разпити, без да им се осигурят някакви елементарни условия за почивка след нощното премеждие. Проверяващите изискват незабавно да им бъдат представени изготвените и утвърдени планове за акцията, кой ги е изготвил, кой ги е утвърдил, защо ги е утвърдил, директора и заместника му пишат обяснения, като гламави, заведени ли са тези планове в деловодството, кой и защо е разрешил да носят през нощта дълго оръжие, имало ли е инструктаж и кой и как го е направил,и защо не са заловили останалите членове на бандата. Нескончаеми въпроси и брутален стремеж за търсене на вина. Краските се сгъстяват, когато Прокуратурата също се произнася, че трябва да се проведе разследване срещу полицаите тъй, като налице има данни за превишаване пределите на неизбежна самоотбрана. За щастие общественият отзвук за случилото се е в подкрепа на полицаите , голяма част от журналистите одобряват в публикациите действията им и ситуацията поне видимо започва да се нормализира.
Съгласно правилата на оперативната практика последващите мероприятия трябва да са насочени към оперативно установяване и издирване на избягалите престъпници, като при необходимост се провеждат и оперативни комбинации. Неочаквано за всички посветени още на следващият ден Цветанов и К. Георгиев оповестяват, както обществеността, така и заинтересованите, че избягалите от местопроизшествието са Гейзо и Кроки. На популярен полицейски език този номер се нарича „ Предупреждаваме, че те търсим – укривай се“.
Появява се и друга загадка. При извършеният оглед на автомобила освен трупа , на задната седалка се намира кръв и последващата експертиза установява,че тя е различна от тази на Богровеца. Самият Цветанов в свое интервю описва как са били облечени извършителите, и фактът, че има намерена и иззета кръв при огледа, която е на Кроки , като уточнява,че най вероятно бил ранен в крака и затова той продължава да се укрива. Полицаите обаче твърдят, че в лабораторията на МВР има ДНК- профил от Кроки и е могло да бъде извършено сравнително изследване с ДНК- профил от намерената на задната седалка кръв без да е задължително присъствието на Кроки. След много време в разговори с колеги от ГД „ Криминална полиция“ те ще разбират, че Кроки не се издирва активно, защото нямало за какво- при огледа на Вакарел не била намерена друга кръв, намерен бил само трупа на Богровеца. Възможно ли е иззетата от задната седалка кръв да е изчезнала и издирва ли се Кроки и дали той действително се укрива? Дали Кроки има на тялото си белег от куршум? Липсва отговор на тези въпроси!
По нататък следва и друго, меко казано недомислие- на 22.12.2009 г. министър Цветанов обявява, пред медиите, че извършената балистична експертиза е установила, че автомата с който престъпниците са стреляли срещу полицаите на 13.12.2009 г. е същият, който е бил използван при извършеният на 30.12.2008 г. въоръжен грабеж в магазин „ Билла“ при който бяха отнети около 200 хиляди лева. Със същият автомат престъпниците са стреляли и при въоръжен грабеж близо до Локорско през 2001 г. Това, също на популярен полицейски език се определя, като съвет към извършителите на тези престъпления да укрият или унищожат улики и доказателства, да подготвят алиби и свидетели и всичко необходимо за да не може да бъде доказана съпричастността им към извършването на посочените от Цветанов престъпления.
И сега малко разяснения във връзка с по горното, дали става дума за разгласяване на следствена тайна. Тя е предмет на оскъдно законодателно уреждане в чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс , който предвижда, че материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Когато е необходимо, органът на досъдебното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършване на действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото, като в противен случай носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс (НК). Следствената тайна е насочена към информационна защита на разследването срещу евентуални опити за осуетяване на установяването на истината. Тя може да се отнася до различни факти и обстоятелства във връзка с оперативно-издирвателната дейност, довела до образуване на досъдебното производство, събраните доказателства на определен етап от разследването, получената информация чрез способите на доказване, използването на специални разузнавателни средства, сведенията за защитените свидетели, данните за различните следствени версии и т.н. Опазването й се налага преди всичко за нуждите на досъдебното производство. Кореспондира ли информирането на престъпниците за резултатите на балистичната експертиза с чл. 294 от НК- „Който помогне на лице извършило престъпление да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до 5 години, но не с по тежко наказание от предвиденото за укривания.“
Последствията! На 15.02.2010 г. са пенсионирани Т. Илиев- директор на ОД- София и заместника му Ал. Радовски. Аргументите на Цветанов за това са , че една от вилите в която „Наглите“ държали отвлечени за откуп хора се намирала на територията на ОД- София и директора Илиев имал вина за това. Да, но на територията на СДВР са установени три такива вили и директора на Столичната полиция си е още на работа. Обстоятелството, че по същото време Т.Илиев гасне поради онкологично заболяване и се нуждае поне от морална подкрепа не е от значение за министъра. Лишен от елементарни грижи, Тодор Илиев почива на 23.01.2012 г. Изпратен е от стотици служители сред, които няма представител на министъра. По същото време той е зает с обвинения срещу съдия М . Тодорова, че закриля организираната престъпност.
През март 2010 г. - по малко от три месеца след случая е пенсиониран Б. Вучков- началник на звеното, което работи по магистралните грабежи, непосредствено след него са освободени от работа всички негови колеги , които са участвали в проверката на „ Инса Ойл“ и престрелката с магистралните бандити. Кроки не е издирван и живее необезпокояван в България. Грабежа в „ Билла“ продължава да е неразкрит. Премиера, министъра твърдят не само в България,а и в ЕС, че благодарение на политическата им воля са разкрити Крокодилите и преустановени въоръжените магистрални грабежи.