КРАЙ...КРАЙ...
Назад
11/10/2012 - 23:27 | Проблеми
КРай... Това наистина е моят жалък край.
Аз разбрах във тази черна мрачна нощ че нищо вече няма смисъл и нищо вече няма значение.
Край... убиха ме бездушните моменти, безчувствените хора, лъжите, безсилието и ненавистта.
От мене не остана вече Нищо, аз не съм човек а съм влечуго, дето искаше да бъде радостен човек. Но не, не му е писано но т'ва влечуго (аз) да бъде истински щастливо.
Защо живях до ся, защо се борих, защо обичах, за кого копнях ?!?
Къде са силните моменти, къде е тоз прогрес, и тази светлина. Защо не ги видях, защо умирам?!?
С какво заслужих аз да бъда в тази яма, да съм лъган, да си прави всеки с мен шега?!?
Да очаквам нещо, а да нямам нищо... Ах... защо, защо ?
Толкова ли грехове по дяволите в тоз живот аз плащам... толкова ли няма кой да ме спаси?
Сянка черна губеща се, неразличаваща се веч от тъмнината. Загиващ поглед, убити мечти и огън поразил душата.
Смърт за себе си аз искам, друго не желая, смърт, и да се гърча аз от болки, така да умра.
Нямам веке сила аз да дишам, боли ме туй прокажено сърце. Въздухът в гърдите ми, не достига. Жаждата за щастие в съзнанието ми умря!
Край, край.... нищо няма смисъл, и нищо няма веч значение.... край.
Коментари
Няма коментари за тази изповед!