Когато осъзнаеш, че си лош човек....
Назад
16/03/2017 - 17:29 | Проблеми
Цял живот се старая да живея правилно, винаги съм давала съвети как човек да живее добре, какво трябва да се направи и как трябва да се прощава. И тук идва тъжното, как един човек се опитва да помага на другите, се изгуби в собствения си живот и не вижда повече смисъл... Единственото нещо, което ме крепи е двете ми деца и третото, което е на път (те са единственото заради, което все още съм тук и имам последни желания за някаква борба в бъркотията)...Не искам да споделям детайли, за да не бъда позната, но усещам, че бавно и сигурно изпадам в депресивно състояние, при което мислите за самоубийство не са никак далечни.Изпитвам ужасна монотонност към всичко и всички, а на моменти съм толкова раздразнителна, че чак аз не се понасям...
Нямам вече с кой да споделям, моята майчица е на небето, а тя беше моя единствен и истински приятел. Не желая да ангажирам и семейството ми мисля да се справя сама и без това всеки се ражда сам и умира сам. Живота е такъв какъвто си го направиш, а аз моя го опропастих по възможно най-глупавия начин, мразя се, това моето не е живот а мъка. Нищо хубаво, никакво слънчево бъдеще нищо.... Гледам се в огледалото и не виждам, това което искам и не говоря за визия, просто ведрия,усмихнат и щастлив човек се е превърнал в изморен, мърморещ, тъжен и унил ... А когато осъзнах, че съм лош човек започна и страшното, разкъсвана м/у вина, яд, безсилие и самосъжаление започвам да мисля за алтернатива а каква може да е тя...? Дали не би било по-добре ако ме няма, смятам плюсове и минуси и плюсовете натежават в полза да изчезна, но не да избягам и да си живея някъде живота НЕ просто да ме няма, да остана само спомен или изобщо да не се сещат за мен и без това нищо добро не донесох непотребна съм никому дори на себе си съм във вреда,явно не разбирам живота и няма смисъл да го живея. Децата ще растат и без мен, мъжа ще си намери жена, може би ще съкруша татко, но той и без това е свит човек няма да покаже емоция... Всички ще се справят , аз се предавам ОБИЧАМ ГИ ВСИЧКИ но няма смисъл от мен . Аз се изтощих емоционално и психически нямам сили и не искам да се боря.
Простете за дългия пост, но исках да споделя
Коментари
Коментар № 1 от К'во ревеш ма?
19/03/2017 - 05:10
Коментар № 2 от MMM
20/03/2017 - 12:37
Коментар № 3 от Lost Lolita
20/03/2017 - 23:21
Коментар № 4 от к
03/04/2017 - 08:51
изчакай да пораснат децата, това е страхотен дар.
Коментар № 5 от Банан с пижама
07/04/2017 - 01:53
Иначе ще предложа да потърсиш някого, който да те изслушва. Ако не помогне, поне няма да навреди. Но не някой като пишещите тук! Сериозно се съмнявам, че биха помогнали.
Коментар № 6 от кактус с пижаша ебещ
03/05/2017 - 12:01