Здравейте хора!Момче на 23 г. от голям град.Та да разкажа накратко за себе си.Роден съм в Германия,там съм живял няколко години след,което нашите са се върнали поради различни обстоятелства.Тук изучих средното си образование.След това записах в един двугодишен колеж по туризъм.Завърших го и него и по принцип трябва да продължа да уча още 2 години в университет.Само дето единствените ми опции са 2 университета и общо за 2 години ми искат 5700 -6000 лв.Дори незнам защо записах този колеж,никога не ме е влечала специалността,нито пък смея да кажа,че научих нещо кой знае какво от там.Майка ми беше главната инициаторка,аз да продължа да уча.Аз пък завърших 12 клас и не знаех накъде да поема.Просто ми трябваха пари и започнах да си търся работа.Тогава още си казах,че няма смисъл да записвам да уча нещо само да си губя 4-5 години от живота,като мога още веднага да си намеря добра работа.Каква заблуда обаче....Като хвърля един поглед назад виждам,че съм сменил около 9 или 10 работи на които съм започвал за кратко и просто не си е заслужавало.И в МВР кандидатствах,но заради връзкари отпаднах.На всяка една работа намирам по няколко неща,които ме изнервят много,решавам,че не си заслужава и се махам.В Jobs.bg съм пуснал над 1950 CV-та за работа и вече на поне 40 интервюта съм ходил,но безрезултатно.Казват ми,че ще се свържат с мен,но това така и не се случва.Общо взето за над 4 години от завършването ми трудовия ми стаж е едва 3 месеца и то,защото започвах работа чрез връзки,но кел файда.Така нито стаж ми върви,нито имам пари за каквото и да било.Миналия месец бях останал с 2.60 лв. и просех назаем от този и от онзи,а майка ми после ги връщаше.Но не съм ги харчел за глупости,а най-вече за храна.Това безпаричие ме изнервя от много време насам и това не е на добре.Кой ли не съм питал за работа,къде ли не съм звънял,но навсякъде,като чуят,че съм работил малко и нямам опит и се отказват да ме наемат.Това не е онова време преди 20 г. когато за работа и от вас са те викали...Иначе аз спрях цигарите преди 4 г. ,не пия,не взимам наркотици,не ходя дори по дискотеки.Спортувам и си имам сериозна приятелка.Но се дразня,че нямам пари за нищо и,че нито на нея и купувам нещо,нито подаръци,нито излизания,нито нищо.Тя също работи за някакви смешни пари от сорта на 250-300 лв. на месец едвам едвам скалъпени и помага в тях и на нея не и стигат.Тя пък е със средно образование и почти не знае език,което също представлява проблем.Колкото до семейството ми,аз живея с майка си и приятеля и.Те обаче пътуват и работят зад граница по няколко месеца,а след това се връщат тук и си вкарват парите в строителството на нашия дом,понеже искат да го направят модерен и хубав.По мое мнение умея да се справям с живота самостоятелно.Месеци наред съм си живял сам и се справям с всичко и единствено това,че не работя е представлявало проблем.Английски език знам над средното ниво,немски начално ниво,имам B и C категории за шофьор,както и сертификат за диплома хотелиерство.Та това,което се чудя всекидневно е дали си заслужава да остана тук и да се боря с цялата българска заобикаляща ме простотия.От 4 г. нямам сериозна,стабилна работа...Каква е гаранцията,че и в следващите 4 г. ще си намеря такава?Не съм много придирчив просто искам да си заслужава жертвата и усилията,които давам от себе си и да получавам адекватно заплащане и отношение за това.Не мога да си продължа образованието просто,защото нямам 6000 лева.....От друга страна не ме влече да го продължавам,но пък може би има смисъл в него (по-добре с него,отколкото без него).Смятам,че езика и образованието отварят много врати.От трета страна пък,ако го завърша дали отново ще се котирам и ще си намеря работа тук в БГ с него?Минава ми и вариант да запиша друга специалност,но това би било възможно евентуално догодина,ако ме приемат,ако ли не по-натам и струва ли си въобще още 5 години да уча нещо и,ако влача изпити и ме късат ще стане една дълга и широка.И накрая ще стана на 30+ и пак без опит....Пък и не знам какво ми е най-присърце.Много професии ми харесват,но след месец-два ми омръзват и търся нещо друго.Страхувам се,че,ако запиша нова специалност след 4-5 години може да съм на съвсем друга вълна и акъл и да не ми се работи грам по тази професия.Пък и трябва да ми се отдава,да ми идва отвътре,да имам желанието вътре в себе си,а не да бъда притиснат просто от безработицата...Намирам се на кръстопът и незнам какво да правя.Тежка работа не мога да работя,защото имам здравословен проблем и не ми е позволено.Като се замисля не искам тук да живея дори и да нагодя нещата с работата.Просто цялата обстановка и атмосфера ме изнервя и депресира.Имам много спомени,които оказват негативно влияние върху психиката ми и не смятам,че бих бил щастлив да продължа живота си тук.Също така осъзнах,че не желая да отглеждам децата си тук и да се сблъскат с тази реалност в БГ-бедност,мизерия,несигурност,безперспективност за развитие,безработица,висока престъпност,подкупност,корупция,беззаконие,слаба образователна система,лошо здравеопазване,бездомни кучета,дупки по пътищата,вилнеещи цигани,цигански и чалгарски манталитет и още куп неща.Просто не искам да го причиня на наследника/ците ми.Но от друга страна не ми се откъсва от БГ понеже тук е дома ми граден с години труд,усилия и желание.Много пари са хвърлени и сега да го зарежа ей така на произвола много не ми сe ще.Пък и родителите ми работят с тази цел да го изградят докрай.Тук са животните ми,роднините ми и най-вече единствения ми добър приятел с който сме неразделни няколко години вече.Проблема е,че той е болен на хапчета от години и по цял ден главно лежи в тях,но иначе е свестен и услужлив човек.Сърце не ми дава да му кажа,че заминавам да си търся щастието и повече няма да се виждаме.Аз също имам нужда от неговата подкрепа и помощ.Винаги в трудните моменти е бил до мен и ми е подавал ръка.Посред нощите ми е давал хляб и храна,когато в нас е нямало.Той ми е казвал,че без мен би се самоубил,защото няма да има какво да го крепи в живота и кой да му помага да преодолява проблемите си.Да го взема с мен също не е опция,защото той не желае да се разделя с родителите си,с навиците си и т.н. ,а и е болен не може и да се мисли за работа за него.Единствения вариант остава Интернет връзката от разстояние,но това е бош лаф работа според мен.Приятелката ми е съгласна да тръгне с мен,а аз с родителите си евентуално,но се притеснявам,че не знам други езици освен английския на средно ниво,отделно нямам опит и не знам какво бих могъл да работя и дали ще ме наемат изобщо някъде зад граница...Единствения вариант може би е да тръгна смело и да опитам късмета си пък каквото стане.Понеже съм живял за няколко месеца в Чужбина знам,че силна носталгия ме тегли назад в БГ макар и положението да не е цветущо тук.Със сълзи на очите съм гледал плажа,палмите и морето и съм си казвал,че по-ценно от дома ми,роднините и приятелите ми нямам и не искам никакви удоволствия щом съм толкова далеч от всички.Та така мили хора незнам какво да предприема и дали си струва,но по-ще ме е яд,ако не опитам нищо и не разбера какво би се получило и пропилея шансовете си тук търсейки някаква работа,колкото за поминъка.Търсене ми е да зарежа всичко и всички и да бъда сам някъде там,но и тук незнам струва ли си да остана....Тежко ми е всеки ден да се будя и да съм пред една и съща дилема....Тук или там?И къде всъщност е това там от толкова държави и градове?....И кой ще бъда там и с какво ще се занимавам и дали ще бъда щастлив изобщо?...Същото се питам и ако остана тук...Казват,че човек щом носи щастието вътре в себе си,той би бил щастлив навсякъде..Навярно няма да узная истината,докато не предприема действия,иначе всичко би било просто една загадка и мистерия.....Благодаря за отделеното време :)