Здравейте!На 21 години съм.Живея в София от 3 години,а от 1 с приятелят ми.Страдах от тежка форма на депресия,продължи близо година.Всичко тръгна от там,че се влюбих в женен мъж,доста по-голям от мен и с много голямо положение в обществото.Първо ще ви разкажа за депресията ми-живеех на таванска стая,наета от моят любовник-работех през цялото време,но се разболях и напуснах работа-условията не бяха благоприятни.Никога не съм имала семейство-преносно,но после ще ви разкажа за него.В началото за мен връзката с този човек,беше само за забавление,но имам проблем-привързвам се много силно към хората.Влюбих се до побъркване в този човек.След като останах без работа си търсих известно време...но без успех..спрях да се виждам с приятелите ми,за да може въпросният човек като ми се обади да съм винаги на линия...И така..докато не осъзнах един ден,че за този човек аз не съм нищо-той има жена и деца,които обича и се грижи за тях.започнах да страдам...не дойде на рд и аз бях тъжна...след това само за това мислех.Първо спрях да спя,после да се храня.почнах да се страхувам от всичко-да си представям ужасни неща,постоянно да ме е страх....страх от хора,страх от храна-като се сетя и изтръпвам...един ден той ме намери припаднала и обезводнена.закара ме в болница и тогава започна и другият кошмар-фобия от болници,инжекции,доктори,системи.Тялото ми трепереше постоянно.Получавах по няколко нервни кризи на ден.Главата ми не спираше да мисли...за самоубийство...Мислех,че никога няма да се оправя...И така 8 месеца-ту на софия,ту вкъщи.семейството ми мислеше,че се преструвам...никой не ме разбираше.постоянно плачех и исках да умра...Времето си минаваше.Бях останала 35 килограма от 46..Преди да срещна жененият се запознах на работата ми със сегашният ми приятел....излизахме няколко пъти,но той постоянно ми звънеше да ме пита как съм и аз мислех,че ме задушава..правихме секс,но не ми хареса особенно.и сложих край.После,когато приключих със жененият нямаше къде да отида и отидох при мъжа,когото бях зарязала.Да вмъкна,че този човек също е доста по-голям от мен-разведен с 2 брака и 3 деца.Той през цялото време докато бях болна ми пишеше да ме пита как съм,да ми вдъхва кураж...а знаеше,че имам връзка с женен мъж...И го болеше много,че съм го отхвърлила,заради този....идваше да ме види в квартирата.носеше ми разни неща.Не познавам и едва ли има по-търпелив човек от него....Най-милият на света,най-грижовен,най-любвеобилен...и аз отидох при него.Той не ме искаше-имаше много работа,аз бях в много тежко състояние....а и все пак го бях зарязала.но той ме прие...беше ме обичал през цялото време-боготвореше ме.обожаваше тялото ми,грижеше се за мен.и така започнаха безсънните нощи и полагане на грижи за мен.....много усилия,много пот...много мъки...той даде повече отколкото може човек да има дори...за мен.защото аз бях неговата сбъднаъа мечта...И аз след половин година започнах да се възстановявам..той за мен беше всичко-мъж и семейство...В началото не го обичах,но постепенно започнах да се привързвам към него и го заобичах...не беше лудо влюбване,но го обичам.искам с него да споделя живота си.искам да се омъжа за него.и така 2 години щастие..аз се излекувах.ходих с него за пръв път на море..бяхме много щастливи,планирахме това лято сватба....лошите мисли излязоха от главата ми...бях щастлива безкрайно.Той е изключително интелигентен човек,живял е дълги години в чужбина,има много опит с всичко.аз си намерих прекрасна работа с много добро заплащане...Всичко вървеше повече от прекрасно....КОгато се прибрахме от морето тази година,цикъла ми почна да закъснява...Говорили сме си за деца,като не сме се пазили...просто използвахме метода,когато не съм в овулация да свършва вътре в мен.така направихме веднъж и на морето.Купих тест и си знаех,че е отрицателен,няма кога да е станало...нооо.теста беше положителен...аз по принцип много обичам децата,отгледах малката ми сестра,дори това се записах да уча.Тази година за пръв път.Но всичко свърши много бързо...когато видяхме теста,той направо подскочи от радост,а аз....изпаднах в шок..Попариме вряла вода-та аз за себе си не мога да се грижа...ЗАПОЧНАХ ПОСТОЯННО ДА ПЛАЧА...НЕЗНАЕХ КАКВО ДА ПРАВЯ.АЗ СЪМ ПРОТИВ АБОРТИТЕ,А И НИКОГА НЕ БИХ СИ УБИЛА СОБСТВЕНОТО ДЕТЕ...ОБАЧЕ СЕГА МИСЛЕХ ЗА АБОРТ...ВСЕ НЕ СЕ РЕШАВАХ ОБАЧЕ...ПОВРЪЩАХ ПО НЯКОЛКО ПЪТИ НА ДЕН....НА ВТОРИЯТ ДЕН СЛЕД КАТО РАЗБРАХ,ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА БЯХ НА РАБОТА И НЕ СПРРЯХ ДА ПЛАЧА ЦЕЛИЯТ ДЕН....ВЕЧЕРТА ПРЕДИ ДА ПРИКЛЮЧА ПОЧНА ДА МИ СТАВА ЗЛЕ.ПОВЪРНАХ ДВА ПЪТИ...ЗАЛЯ МЕ КРЪВ ОТДОЛУ И АЗ СЕ ЗАРАДВАХ-ПОМИСЛИХ,ЧЕ МИ Е ДОШЛО.СЛЕД ТОВА ПРИПАДНАХ И НИЩО НЕ ПОМНЯ...В СПЕШНОТО КАЗАХА,ЧЕ ИМА ЕМБРИОН 5 ММ.И Е ЖИВ.ИМА СЪРДЕЧЕН ПУЛС...НЕ СПИРАХ ДА ПЛАЧА...НЕ БЯХ НА СЕБЕ СИ.ЦЕЛИЯТ МИ СВЯТ СЕ СРИНА....ДОКТОРА МИ КАЗА,ЧЕ АКО ИСКАМ БОЛНИЧЕН ТРЯБВА ДА ЛЕЖА 1 СЕДМИЦА В БОЛНИЦА И ПОСЛЕ ДА РЕША ДА ГО РАЖДАМ ИЛИ МАХАМ...МОЯТ ПРИЯТЕЛ ИСКАШЕ ТОВА ДЕТЕ....УЖАСНО МНОГО...АЗ НЕ БЯХ НА СЕБЕ СИ...БОЛНИЦИИ....НЕНАВИЖДАМ БОЛНИЦИИИ...И ПОЧНАХА ИНЖЕКЦИИ....СИСТЕМИИИ...ОТНОВО ИЗПАДНАХ В ЧЕРНАТА ДУПКА...МИСЛЕХ ЗА АБОРТ,НО НЕ СЕ ОСМЕЛЯВАХ.МОЯТ ЧОВЕК КАЗА,ЧЕ ОБИЧА МЕН И АЗ СЪМ ВАЖНА,НЕ БЕБЕТО-КАКВОТО РЕША,ТОЙ ЩЕ СЕ СЪГЛАСИ...НО ТОЙ ПЛАЧЕШЕ ТАЙНО..ИСКАШЕ МНОГО ТОВА ДЕТЕ....АЗ ИСКАХ ТО ДА УМРЕ САМО И ДА ПАДНЕ...БЕЗ ДА ПРАВЯ АБОРТ...НЕ ИСКАМ ДЕЦА ТОЧНО СЕГА...СТРАХ МЕ Е НЕ СЪМ ГОТОВА...НО ОТ АБОРТА СЪЩО ИЗПИТВАМ УЖАС...И ТАКА ПОЧНАХА МЪКИТЕ.ПЛАЧОВЕ....РЕВОВЕ..КАРАНИЦИИ...ЗАПИСВАХ НЯКОЛКО ПЪТИ ЧАСОВЕ ЗА АБОРТ,НО ИЗПАДАХ В УЖАС И ИСТЕРИЯ И СЕ ОТКАЗВАХ...И ТАКА ВРЕМЕТО СИ МИНАВА...ВЕЧЕ СЪМ ПОЧТИ В 3 МЕСЕЦ....С ТЕЖКА ДЕПРЕСИЯ....СТРАХ МЕ Е ОТ ТОВА НЕЩО В МЕН...СТРАХ МЕ Е ОТ РАЖДАНЕ И ИЗНОСВАНЕ НА БЕБЕТО...СТРАХ МЕ Е,ЧЕ ИМА НЕЩО В МЕН...И РАСТЕ В МОЯТ ОРГАНИЗЪМ...ИМАМ ЧУВСТВОТО,ЧЕ ВСЕ ЕДНО ИМАМ ПАРАЗИТ...НОСЯ НЕЖЕЛАНА БРЕМЕННОСТ :( БЕБЕТО ВЕЧЕ ИМА ВСИЧКО-УШИ,НОС,УСТА,КРАКА И РЪЦЕ..ВСИЧКО...ВИДЯХМЕ ГОО..КОГАТО ГО ВИДЯХ НА ГОЛЯМ ЕКРАН МИ СТАНА ЕДНО МИЛО И ХУБАВО,НО ПОСЛЕ СИМПТОМИТЕ МИ СЕ ВЪРНАХА...НИЩО НЕ МЕ РАДВА ВЕЧЕ В ТОЗИ ЖИВОТ..С ПРИЯТЕЛЯ МИ САМО СЕ КАРАМЕ...АЗ ГО НАТОВАРВАМ ДОПЪЛНИТЕЛНО....НЕЗНАМ КАКВО СТАВА С МЕН...ВСИЧКИ РАЖДАТ...НЕ МИСЛЕХ,ЧЕ АКО СТАНЕ ТАКА АЗ ТАКА ЩЕ СЕ ДЪРЖА....ПРЕДСТАВЯМ СИ НА НЕГО КАКВО МУ Е....ТЪЖНО МИ Е ЗА НЕГО...СПРЯХ ДА ИЗЛИЗАМ,ДА СЕ ВИЖДАМ С ПРИЯТЕЛКИ,НЕ РАБОТЯ....НИЩО НЕ МЕ РАДВА..ОБИЧАМ ПРИЯТЕЛЯ СИ,НО ИСКАМ ВРЕМЕТО ДА СЕ ВЪРНЕ НАЗАД И ДА НЯМА БЕБЕ...НЕЩАСТНА СЪМ...ИСКАМ ДА УМРА...НАИСТИНА..МИСЛЯ,ЧЕ ДРУГО РЕШЕНИЕ НЯМА ЗА МЕН...РАДОСТ ИЗПИТВАМ САМО ОТ СЪНЯ...ЗАСЕГА МЕ НАПУСКА САМО НЯКОЛКО ПЪТИ...ТЪЖНО МИ Е ЗА ПРИЯТЕЛЯТ МИ-АЗ ГО ОБИЧАМ,А МУ СЪЗДАВАМ НЕЩАСТИЕ...МИСЛЯ ДА СЕ САМОУБИЯ И ДА СЕ СПАСЯ..НЕ МОГА ДА ИЗНОСВАМ БЕБЕТА И ДА РАЖДАМ..НЕ ИСКАМ БОЛНИЦИ,НЕ ИСКАМ ИЗСЛЕДВАНИЯ И КРЪВ....ДОРИ И ДА ГО ИЗНОСЯ И РОДЯ-КАК ЩЕ СЕ ГРИЖА ЗА НЕГО...САМО ЗАТОВА МИСЛЯ...ПРИЯТЕЛЯТ МИ ПРЕДИ СЕДМИЦА ИСКАШЕ,АКО ПРОДЪЛЖАВАМ ТАКА ДА СЕ РАЗДЕЛИМ....КАЗА,ЧЕ НЕ ИЗДЪРЖА И АКО НЕ СЕ ВЗЕМА В РЪЦЕ ДА СИ СЪБЕРА БАГАЖА..И ЧЕ ЩЕ ИМАМ ОТ НЯКОЙ ДРУГ ДЕТЕ...И МИ КАЗА,ЧЕ АКО ГО МАХНА НЯМА ДА ПРОДЪЛЖИМ ЗАЕДНО НАПРЕД-НАЙ-ВЕРОЯТНО...ТОВА МЕ СМАЗА...ПЛАКАХМЕ И ДВАМАТА...МНОГОО..ДЪЛГООО...ВСИЧКИ ОРГАНИ МЕ БОЛЯТ...ПОЧТИ НЕ ЯМ....САМО ПОВРЪЩАМ...СЕГА СЕ ЧУВСТВАМ,ЧЕ ТРЯБВА ДА СЪЩЕСТВУВАМ,ЗА ДА ЖИВЕЕ ТОВА НЕЩО В МЕН...НЕ СЪМ ХОДИЛА НА ПСИХИАТЪР,НО МИСЛЯ ДА ОТИДА...ПРЕДИ СЪМ ПИЛА ОТ РИВОТРИЛА НА БАЩА МИ И РАЗНИ ДРУГИ АНТИДЕПРЕСАНТИ...ДЕТСТВОТО МИ БЕШЕ ТЕЖКО-ГЛАДНИ БЯХМЕ ВИНАГИ...МЕН МЕ БИЕХА БРАТ МИ И БАЩА МИ ПОСТОЯННО.БАЩА МИ Е АЛКОХОЛИК И С ПРИПАДЪЦИ...ЖИВЕЕХМЕ В МИЗЕРИЯ...СПОМЕНИТЕ СА МИ КАК ПРИПАДАМ ОТ ГЛАД НА УЛИЦАТА ИЛИ ОКЪРВАВЕНОТО ОТ БОЙ ЛИЦЕ НА МАЙКА МИ....МИСЛЯ ДА ИЗПИЯ ХАПЧЕТА И ДА УМРА...ТАКА ЩЕ СЕ СПАСЯ ОТ ВСИЧКО...