Без изход?
Назад
30/05/2014 - 09:36 | Проблеми
Здравейте.
Ще се опитам максимално по-опростено да ви разкажа за всичко.
Наскоро се разделихме с приятеля ми. Имахме връзка от 2 години и все още не мога да го преодолея. Но това не ме вълнува кой знае колко. Момче е все пак, пълно е с тях. Все ще си намеря някой друг. Това, което ме мъчи са родителите ми.
Завърших средно образование миналата година с висок успех и имах, и все още имам, огромно желание да продължа да уча. Но родителите ми не желаят да си мръднат и пръстта, за да ми помогнат поне малко. Затова и си потърсих работа. За жалост живея в малък град и тук тя е огромна рядкост. Ходила съм по интервюта, но нещото, което спираше работодателите да ме наемат беше "нямаш стаж".:/ Намерих една във Варна и започнах там. Но след няколко месеца се отказах понеже не ми беше по джоба, наистина... А и колежките не спираха да ми правят гадни номера, за които после патих аз. Парите, които спечелих, ми ги взеха родителите. Знам, че някои ще си кажат "ама как така ще им ги даваш, ти вече си голяма..." и т.н. Но няма как да НЕ им ги дам. Особено след като ти кажат "ще правиш, каквото ти се каже иначе ще те изгоня". Това са го казвали и на сестра ми. Но на нея, за разлика от мен, й помогнаха. И с висшето, но после се отказа, и с билета (отиде в чужбина за известно време), и с работата. Още след завършването ми си мислех за студентски кредит, но не исках да затъвам още оттогава. И така прекарах една година при родителите ми. Година, през която имаше толкова много скандали за толкова дребни неща... Тази година вече се престраших със заема и им казах. Обясних им как стоят нещата, но щом чуха, че ще ми трябват още малко пари, дръпнаха чертата...
Не си мислите, че нямат пари. Имат, знам го! Дори все още продължават да помагат на сестра ми, която е омъжена вече и с деца. А съпругът й взима достатъчно голяма заплата, за да се издържат. Обръщала съм се и към роднини, но те или не искат, или майка ми намира все някакъв начин да ги откаже, а приятелките ми се оказаха "приятелки". Знаете какво имам предвид.:)
Ето ме сега, на почти 20 години и напълно песимистична. А не бях такава. Самотно ми е, но това, че родителите ми ме отчайват напълно, ме убива малко по малко. Не мога да разбера защо не желаят да ми помогнат. Сестра ми все пак, ми е доведена сестра (от страна на майка ми) и успехът й беше къде, къде по-слаб от моя...
Дрехите и изобщо пособията за у-ще през последните години, докато учех си ги купувах с мои пари, от стипендията. Те не отделиха и стотинка за мен.
Та реших да пиша тук, за да чуя чужди мнения, а може би и някой друг съвет.
Благодаря ви предварително!:)
Коментари
Коментар № 1 от Ели
30/05/2014 - 15:16
Коментар № 2 от Пак от Ели
30/05/2014 - 15:30
Коментар № 3 от Авторката
30/05/2014 - 16:18
Изобщо не ми се оставят някакви координати, но само този път ще направя изключение. Можеш да се свържеш с мен на ashley_green12@abv.bg
Коментар № 4 от vankata
30/05/2014 - 16:45
Коментар № 5 от Авторката
30/05/2014 - 18:00
Не съм толкова пропаднала, че да се продавам за пари, колкото и изкушаващо да звучи това за някои "дами".
Коментар № 6 от vankata
30/05/2014 - 18:35
Коментар № 7 от Авторката
30/05/2014 - 18:57
А сега ще те помоля да не пишеш повече коментари в изповедта ми.:)
Коментар № 8 от Има два вида жени
31/05/2014 - 09:31
Коментар № 9 от no name
31/05/2014 - 10:58
Коментар № 10 от vankata
31/05/2014 - 15:42
Коментар № 11 от Авторката
01/06/2014 - 17:59
Vankata... До къде ще стигна и до къде не, си е лично моя работа.
Коментар № 12 от vankata
01/06/2014 - 19:17
Коментар № 13 от стефан
02/06/2014 - 16:06
Коментар № 14 от коко
06/06/2014 - 17:50
Коментар № 15 от коко
06/06/2014 - 17:51
Коментар № 16 от a
15/12/2016 - 15:44