Здравейте, момче съм, на 17 съм (почти 18) и съм мега-гига олигофрен.
Уча в Езикова гимназия, а нито ме бива в езиците, нито ми върви в училище. Получавам слаби от рода на 2,3,4. Вече съм 11 клас, а не знам нито какво ще правя, нито какво искам от живота си. Другите ми връстници вече знаят какво ще учат, а някои дори имат ясно изградена представа за кариерата, която искат да изградят в бъдеще. В училище не ми е интересно и като цяло не одобрявам абсолютно нищо в образователната ни система. Мисля, че съм различен, нямам интереси, желания, амбиции и цели. Училището уби всичкото желание за живот у мен. Сега е края на срока, трябва да се готвя по-сериозно, дори в момента трябва да уча по История за да нямам 2 за срока. Не знам защо изобщо кандидатствах за това училище. В 7ми клас бях различен, знаех, че трябва да уча и учих. Беше ми интересно, а и училищната система беше много по-различна.
Нямам си приятелка, това също ме разкъсва вътрешно. А и как да си хвана, момичетата на тази възраст искат свежи, свестни и амбицирани хора, които знаят какво искат от себе си. Направо не е истина..... не съм за тая планета, честно! Семейството ми се опитва да ме подкрепя доколкото е възможно, но съм убеден, че виждат същата развалина в мен, която и аз виждам в огледалото. На 17 съм, а вече често съчинявам планове за самоубийство. Брат ми е самата противоположност, върви му във всичко и успеваемостта му е супер голяма. До сега ме крепеше това, че не трябва да се самоубивам, защото нашите ще бъдат съсипани, но уви какво се случва... те просто прахосват пари в една бездънна яма, дето не знам за кво друго става освен за кофа. Мисля, че ще стана клошар.... опитвам се да намеря смисъл и амбиция на живота си, но такова нещо няма. В мен вече няма ясно изразени чувства, всичко става машинално и паническо. Направо се възприемам като наркоман, а по принцип гледам да спортувам. Поне като съм глупав да съм и корав и глупав ли какво беше тая приказка.
Станал съм супер притеснителен и това е отвратително. В нищо не съм уверен, предстои ми изпит за книжка, а се притеснявам дори да се запиша на курс.



Дайте ми шибана мотивация да си стъпя на краката и да изляза от тая яма дето съм паднал. Имам чувстовото, че е толкова дълбока, че ще ми трябват години да изляза, а то времето ми е малко. За по-малко от година трябва да реша какво ще уча, а после и да работя. Искам и да си хвана свестно гадже, ама как да стане като съм толкова песимистично настроен. Напоследък само се успокоявам, ама като гледам вече нищо няма смисъл и значение. Чувствата и качествата ми са изпилени. Пак казвам аз съм готова развалина. Жалко ми е че съм на 17, а съм толкова отрицателна личност. По принцип това трябва да са най-хубавите ми години, а аз ги пропилявам безцелно.



Благодаря ти искрено, читателю, че стигна до края, понеже това, което прочете, аз не мога да споделя с другиго! :) ИСКАМ ДА УМРА УЕ ! ЕБАСИ ! Ако някой иска да се свърже с мен оставям имейл: emagbulgaria@abv.bg