Аз съм свободолюбива, понякога странна, малко спонтанна, но винаги искрена, до болка искрена, не понасям фалша и подправеността.Когато връзката ми се изчерпи, казвам край. Не понасям и ден да живея в измама. Не знам дали някога ще имам щастлива любов, защото не съм лесна за обичане. Гониш ли ме – бягам, дърпаш ли се – страдам! Не мога да понасям някой да контролира нещо в живота ми, не мога да съм под нечие влияние-никога и за нищо... но не искам и контролът на връзката да е в моите ръце-може би златната среда е там, където всеки отговаря за действията си и никой никому не държи сметка, но не се и дават съмнения за това. Не обичам драмите-въпреки, че вътрешно ги имам, не обичам показностите, но искам да ме представяш пред другите, за да се чувствам значима. Понякога и аз не мога да се разбера, но не е нужно и ти да го правиш, просто бъди до мен и не казвай нищо. Не си падам по романтиката, но ако знаеш как да я използваш, може и да я заобичам. Всъщност понякога и аз не знам какво обичам – всичко е до ситуацията, до момента и най-вече до човека, а и най-важното за мен е нещата да се правят със страст, знаеш ли как да ми ги поднесеш, няма да остана безразлична. Не искам да прекарвам цялото си време с теб,за да не си омръзнем, но ако съм с теб, значи постоянно мисля за теб и никога за друг. Не се чувствам пораснала, често върша глупости, мисля на мига и действам импулсивно, но ако наистина съм с теб, със сигурност няма да направя нещо, което да те засегне. Искам брак, деца, но не в близкото бъдеще, както казах, не се чувствам достатъчно зряла и ако ти си с мен наистина, ще изчакаш да порасна. Мързелива съм, не обичам работата, нито ученето, падам си по живота и забавлението, но захвана ли се с нещо-го правя отговорно и сериозно, спазвам си обещанията. Обичам Ивана, но не просто манията да вървя „след” една известна личност, историята ми с нея е нещо много различно,което няма да разбереш, нещо, което ми вдъхва сила и увереност, когато всички около мен си тръгнат, не казвам, че ти ще го направиш, но когато те е нямало, това „нещо” е било с мен и аз не мога да го изоставя, поне на този етап. Понякога се правя, че не ми пука за много неща, че не ме е страх от нищо, това е, защото съм силна и съм свикнала цял живот да съм самостоятелна, не се опитвай да промениш това, просто ми бъди опора, без нищо да казваш. Никога няма да ти се разкрещя и да изпадна в истерия, но това не значи, че всичко в мислите ми е наред, нервите са ми слаби, но не се издавам - плача скрито, затова ако мислиш, че съм наранена, по-добре не ме питай, няма да го призная, а направи нещо, с което да промениш това. Много хора са ме разочаровали в живота, затова понякога изглеждам хладна и студена,страх ме е да повярвам на някого, че няма да ме изостави, но сърцето ми е топло, когато ти си в него, затова ако съм с теб, просто не се съмнявай в чувствата ми-явно, че наистина съм с ТЕБ!