Здравейте, аз съм момиче на 15 почти 16 години , искам да разкажа историята си тук, анонимно, защото просто имам нужда да си кажа всичко на някой, но от страна на приятелките си не срещам нужното разбиране, а няма с кой да споделя, нашите са разведени, живея с баща си, не говоря почти изобщо с майка ми , тя живее в чужбина, няма с кой да споделя, а наистина имам нужда за да ми стане по-леко.
Преди почти 3 години аз, баща ми, втората му жена и сестра ми се преместихме в друг град, в началото ми беше ужасно гадно (меко казано) много ми липсваха приятелите и като цяло миналия ми начин на живот, ако мога така да се изразя. Мина малко време и тук също завързах приятелства и запознанства. Запознах се с едно момче 3 години по-голямо от мен ... Не съм от тези момичета които харесват всеки, рядко харесвам някое момче и бързо ми омръзва. Но той е различен. Вероятно звучи точно като поредната банална история за тийнейджърски блян, но за мен не е така. Та запознах се с него и започнах да го харесвам, МНОГО... влюбих се в него. Той беше от кварталните "гаменчета", продаваше трева, другите му имаха респект. Но не беше като другите празноглави пикльовци на нашата възраст, това беше което ми направи най-голямо впечатление, той мислеше много зряло за възрастта си. Изразяваше се много добре. Преди да се усетя го бях обикнала. Той ме използваше много и аз го знаех. Баща ми има пари и аз тайно си взимах за да мога да си купувам трева от въпросното момче, за да съм с него. Много тъпо наистина...... Това ставаше всеки ден в продължение на повече от половин година. После станаха някои неща , скарахме се и около година не си говорехме, не се поздравявахме, изобщо нищо все едно не сме се познавали никога... аз продължавах да го обичам. Той си хвана приятелка през това време.
Това лято на 24 юли , сутринта си говорех с една приятелка по Скайп и във Фейсбук някой ми прати покана за приятелство, отворих я и когато видях неговите имена , сърцето ми пропусна поне 5 удъра . Не можех да повярвам. ( естествено това ще ви прозвучи много смешно " той ми прати покана във фейсбук и аз не можех да повярвам", но през това време, през което " не се познавахме" на мен ми беше много трудно бях изпаднала в депресия, плачех всяка вечер, пиех по няколко хапчета валериан за да се успокоявам, напивах се, почти не говорех с нашите.... и точно когато си мислех, че го мразя и не го обичам и че трудното е минало , осъзнах че вероятно всичко ще започне от начало. ) Замислих се дали да приема поканата, не исках да я приемам, не исках да имам повече никога нищо общо с това момче, но от друга страна просто не можех да не я приема. (По това време излизах и с едно друго момче от скоро което за моя почуда много харесвах) .Приех го и след около 5-10 минути ми писа. Мислех, че ще иска нещо, бях свикнала, че всеки път когато ме потърси иска нещо, въпреки това никога не му отказвах. Започнахме да си пишем и директно го попитах за какво ми пише и какво иска, каза че не иска нищо, дрън дрън обичайните простотии и ме попита дали искам да се видим за малко. Стана ми лошо, не знаех какво да правя, трябваше да откажа, но не отказах. Видяхме се. Още в първият момент в който чух гласа му си припомних всичко, сякаш никога не се бяхме карали, но се опитвах да се държа дистанцирано, до колко успявах, не знам .
Разкарвахме се , говорехме си общи неща.. Осъзнах, че за тази година през която не съм общувала с него, подсъзнателно съм си изградила други-грешни представи за него, които моментално рухнаха....
На следващият ден пак се видяхме, пак се разкарвахме. На по-следващият искаше да идем да гледаме някакъв филм у тях, но аз не се съгласих . След това излязох с момчето с което се виждах, но се държах гадно и студено, не го исках, но просто не можех по друг начин, сякаш му се ядосвах, че той не е другият, скарахме се. Следващите 2 дни отново бях с НЕГО (онзи с когото исках да бъда) успя да ме навие да идем у тях и гледахме някакви филми, както си гледахме и той реши, че му се яде краставица хаха, застана полу-изправен на леглото дръпна ме и ме целуна.... и отиде да си вземе краставица...... След което аз стоях като ударена поне 5 минути, не знаех какво става... Следващият ден отново се видяхме, искаше да се видим защото имаше проблеми с хазяина на квартирата му, просто искаше да говори с някой, аз го изслушах, започна да ми говори и за момичето, което споменах малко по-нагоре, как се били разделили колко му било гадно, колко много я обичал, най-ироничното беше, че ми казваше да внимавам да не обикна някой, защото било гадно и разни неща от сорта. Беше ми много кофти, не за това, че ми говори за нея, а за това, че той не се чувства добре, че е тъжен, исках да му помогна. Започнах да го убеждавам, че трябва да се съберат, макар че той беше на мнение, че няма смисъл. Започнахме да се виждаме през ден-два, правихме секс няколко пъти. Малко по-късно на 1 септември ми писа да ме попита дали може да му дам пари защото му трябвали спешно, много го било срам ама наистина му трябвали..... дадох му. Имах странно предчувствие, беше ме страх, а не знаех защо. Вечерта излязох с една приятелка и ги видяхме, него и това момиче( бившата му) на една пейка, беше я прегърнал. Подминах го не казах нищо нито на него нито на приятелката с която бях,той също не каза нищо, от вътре ми идваше да крещя, рева , да блъскам, да го убия и него и нея. Но не казах нищо. Моята приятелка ме попита дали не ми е гадно отвърнах и че не ме интересува. Когато се прибрах и останах сама не можах да спра да плача цяла вечер, за толкова малко време успя да върне чувства срещу които съм се " борила" 1 година. Накара ме да го заобичам отново и ме заряза. Не знаех какво да правя беше ме страх изпитвах ужасна агония, знаех колко ми беше трудно и се мразех за това, че съм му позволила пак да се намести в живота ми. Няколко дена бях почти неадекватна. На 15 септември ми писа, че иска да се видим. Зарадвах се .... доста жалко от моя страна. Тръгнах към тях в уговорения час. Но пред блока му видях неговата приятелка с някакво друго момиче, гледаше ме много злобно и с физиономия сякаш знае, че отивам към него. Помислих, че тя ми е писала от неговия профил и подминах блока, звъннах на една приятелка за да се видим и и разказах какво е станало. Прибрах се у нас той ми беше писал във фейсбук, скарахме се много, той твърдеше, че са скарани и не я е виждал от 2 дни, мислеше че съм му вързала тенекия и сега го лъжа, като цяло след 2-3 дни се разбрахме и се сдобрихме отново. Видяхме се правихме секс. Виждахме се по 1-2 пъти в седмицата и то само за това. На мен не ми пречеше, стига да съм с него. Доста често съжаляваше след това, говореше ми как не е трябвало да става, колко я обичал, какъв боклук бил, казваше ми и ми доказваше по всякакви начини, че за него съм просто едно развлечение в секса, но за мен винаги остава някаква надежда, че може би все пак има някакъв шанс, дори и най-минимален и нищожен, да стане нещо повече между нас, да мога да го правя щастлив. После той се премести да живее при някакъв негов приятел, караше ме да ида там за да " се видим", но аз отказах. След което не си бяхме писали близо месец. Аз му писах, той не ми отговори. Отново започнах да си мисля, че това вече наистина е краят. Последните 5-6 дена не бях плакала за него , мислех си за него, но не плачех. И в началото на тази седмица той отново се завърна с гръм и трясък. Писа ми да се видим, скарахме се, казах му че ми е омръзнало да ме търси само когато се скара с неговата приятелка и когато му трябва нещо. Той както винаги успя да замаже нещата каза, че са скъсали преди месец било му много гадно, би съсипан , искал да поговорим, мислел, че на мен може да сподели. Казах му, че когато се нуждае от нещо и ако мога да му помогна винаги бих го направила. Той каза, че просто искал да си излее душата на някой на който НЕ МУ ПУКА . Казах му, че не е вярно, че не ми пука, но че може да ми каже. Видяхме се на следващия ден. Отидохме у тях. Беше се преместил да живее при майка си. Нея я нямаше у тях. Правихме секс. След което отново дойде болезненият за мен момент в който ми разказва колко я обича и как никога повече няма да прави за друга нещата които е правил за нея, как я вижда навсякъде, как всичко му напомня за нея. Попита ме дали няма да го попитам защо тогава прави секс с мен след като толкова много я обича, отговорих му, че е защото просто му се прави секс и той ми отвърна " Да точно така, всеки човек си има нужди" ......... Не искам да го обичам, знам че няма как да спра докато продължаваме да се виждаме, но не мога и да спра да се виждам с него, чувствам се ужасно. Не разбирам много неща- защо търси точно мен за секс, той има избор.Защо беше онази целувка и как да разбера какво точно съм за него, казва че съжалява за това че преди ме е използвал толкова гадно, но сега продължава, но по друг начин ?! ...... Благодаря ви за отделеното внимание, имах нужда да споделя!! :)