Любов, къде си?
Назад
12/12/2012 - 23:04 | Любов
- Боли ме! Боли! - си казваше тя тихичко, на ум.
Тази липса, тази нужда, тази любов! Толкова ли е невъзможна тази мисия - да намериш любовта!? Прекалено ли е желанието й да обича и да бъде обичана от онзи Някого, Специалният!? Какво повече му трябва на човек - да обича, да го обичаш и това да прави света едно прекрасно място за живеене, въпреки всичко останало?
Защо й е толкова трудно да намери своята спасителна жилетка, а вместо това й се налага да търси отломки от потъващия кораб, за които да се хване, за да не потъне и тя?
Трудно е! Трудно! Та нали, който търси намира!?!?!?
А тя търси ли, търси...и нищо! НИЩО!
Сблъсква се само с някакви миражи, които й създават илюзията, че е намерила любовта,че лъчът светлина е огрял и нея...най-после! Уви, това е просто фалш! Едно чувство made in China, на което дори гаранцията не му е изтекла още, а то вече се разпада.
Сякаш тя се намира в омагьосан кръг, съставен единствено и само от влюбени, обичащи, обичани, подкрепящи се хора. А тя е в средата, сама, оглеждайки се за Него, търсей го сред тълпата.А той къде е? Крие ли се? Страх ли го е? Ако го е страх, от нея ли се страхува и защо? А съществува ли изобщо?
И къде по дяволите са отговорите на тези хиляди въпроси? Може би отговорът е само един, но вероятно и той се крие като Него (незнайно защо)....
Тя е изчерпана. Уморена е да търси тези отговори, този човек. Сякаш досега е танцувала без спир, но сега е седнала на стол в дискотеката и чака някой да я покани на танц. Чака. Но докога? А животът е пред нея и тя не може да го усети, защото когато не усещаш любов, не усещаш нищо друго. Освен може би болка, разочарование, отчаяние....Това обаче далеч не са достойни заместители на любовта, те са просто чувства, които тя да изпитва просто ей така, за да е заето сърцето й с нещо.
Колкото и да й се иска да се занимава с нещо, да върви напред, не й се отдава.Няма стимул.Нещо я спира, но какво? Невидима верига, за която тя няма ключ. И просто се примирява, че ще стои вързана, докато не открие Ключаря.
А може би той е на път, върви към нея, с ключ в ръка, който ще отключи не само веригата, но и сърцето й......
П.П. Здравейте! Написах тази история по малко поетичен начин, но всъщност това е отражение на действителността - на моята история. Ще се радвам, ако изразите мнение!
Коментари
Коментар № 1 от komentar
14/12/2012 - 20:38
Коментар № 2 от Авторката
15/12/2012 - 21:00
А в крайна сметка, колкото и НЕскромно да звучи, не съм отблъскваща, не смятам, че съм грозна, тъпа и т.н. Уви, явно "идеалите" на днешните мъже са повърхностни ( с малки изключения, които или са заети, или и аз не знам... ).
Коментар № 3 от toni
18/12/2012 - 08:31
Коментар № 4 от k
30/12/2012 - 19:17
Коментар № 5 от ivo
23/01/2013 - 07:49
Коментар № 6 от DEAN
23/01/2013 - 07:55
Сега вече е голям слон, силен и могъщ, но все още седи прикован за същото това колче със същата тази верига. А той дори не осъзнава, че притежава силата, ключът за веригата, че само с един опит би могъл да се освободи. Не му трябва никакъв ключар, ключът за тази верига се намира в него, а той не само че не осъзнава това, но дори и не чака ключаря, просто знае, че такъв никога няма да дойде. Просто се е примирил.
Коментар № 7 от DEAN
23/01/2013 - 07:59
И макар все още да не вярваш в това, защото съм сигурен, че е така, нека се върнем в началото на моя коментар и за момент си представиш, че този ключ е в теб. Хайде не за момент, ами да кажем за 10-15 минути. Седни на дивана или легни удобно, отпусни се и си представи за този период от време, че наистина, ама наистина имаш ключа. Вземи лист и молив и напиши какво е това нещо според теб, кое е това нещо, което е в теб и във всички останали, а дори и не си подозирала за съществуването му, което всички си мислим, че нямаме. Значи не говорим за шанс, късмет и т.н., а за нещо реално, което съществува. Може да напишеш каквото си искаш, едно, три, пет, десет неща, каквото се сетиш. Сподели това, което си написала на листа тук или на email elpmiddimple@gmail.com и пак ще говорим. Може да не намериш отговора веднага, но ти гарантирам, че ще го намериш и то сама.
Поздрави!