.... държах приятеля си си за ръката, защото все пак нали така правят двойките в големите компании. Той се смееше на шегите на всички, а те на неговите. Както винаги той беше център на вниманието, всички истории, всички погледи рано или късно стигаха до него. Той беше на работа, но рядко оставаше да скучае сам на бара- при него винаги имаше хора. Както беше и сега. Усещах устните му по врата си, усещах как върховете на пръстите му внимателно влизаха под роклята ми, чувах как ми шепнеше ,,Красива си\", повтаряше го често, но всичко това ми беше безразлично. Той ми беше безразличен. А всички гледаха него, всички желаеха него. Погледнах го и се запитах какво толкова харесват в него. А после се запитах - ,,Защо аз съм с него?\'\'. Но отговорът дойде бързо. Беше ми добре с него. Беше с 4 години по-голям от мен. (17-21) Виждах го 3 пъти в седмицата, останалите 4 бях свободна. Той работеше на 2 места- винаги ми правеше хубави подаръци, винаги ме водеше в хубави ресторанти, никога не забравяше важните поводи, караше ме навсякъде без да спори, без да пита. Вярваше ми безрезервно.
Но той имаше и лоши страни, страни за които много хора дори и не прекаляваше. Изневеряваше ми често, но безличните му госпожици много слабо ме вълнуваха. Пушеше, но и това не ми пречеше, макар аз да не съм пушач. Често на събирания пиеше повече. Обичаше да се перчи с мен, да ме води и показва на всеки познат или непознат. Въпреки всичко той ме обичаше ! Може би и това беше главната причина сега да му се оставя, да ме прегръща и целува. Той зависеше от мен и аз го съжалявах за това. Прекъснах за момент мислите си и се съсредоточих в разговорите с приятелите му.
След още няколко разменени шеги, случки и общи спомени. Един от тях (казва се Васил - висок, самовлюбен, черноок, на 22г.) ми подвикна :
- Хей, знаеш ли кой ще дойде след малко?
- Няма как да знам - сопнах му уж сърдита, че ме беше прекъснал.
- Един твой стар приятел, надявам се го помниш.
- Не ми помагаш, няма ли вече да ми кажеш.
- Мм не, искам да видя лицето ти когато го видиш. - каза той свивайки лицето си в победоносна гримаса.
Измъкнах се от прегръдката на Атанас и седнах до едно непознато момиче, което явно стоеше с нас от доста време, но аз забелязах чак сега. Облегнах се назад и се замислих кой ли толкова щеше да дойде.
Гледах всеки който влизаше в голямото заведение, но никой не ми грабваше вниманието.
Тогава влезе Стефан. С бавна, леко драматична и малко ,,тежкарска\" походка той вървеше право към нашата маса. Сърцето ми изведнъж заби, помещението се завъртя, а крайниците ми омекнаха. Не го бях виждала 3 или 4 месеца, а той беше станал още по-прекрасен. Но не се издадох, без да откъсвам очи го гледах студено, безразлично, защото въпреки че всичко в мен бушуваше, знаех че всички ме гледат, най-вече Атанас.
Той дойде здрависа се с всички подред и седна. Атанас побърза да дойде, да седне до мен и да ме целуне. Това, не знам защо, силно ме подразни.
Често гледах прекрасното му стегнато, изваяно мъжко тяло, което така отчаяно желаех да бъде на мястото на Атанас сега, често срещахме и погледите си, но не смеех да го заговоря, а и той не го правеше.
Погледнах часовника - 20:00ч. Имаше 1 час докато Атанас свърши работа, а аз не исках той да ме кара, не исках да го гледам, да го слушам, не исках да ме докосва сега. Станах и започнах да казвам ,,Чао\" на всеки с някакво глупаво извинение. Стефан се изправи и застана зад мен. Усещах присъствието му, а това затрудняваше дишането ми и насичаше говора ми.
- И аз ще тръгвам. - каза бавно той- Ще се видим пак някой път.
Когато приключи с казването на ,, Довиждане\" на всички се обърна към мен и ми каза ,, Тръгваме ли? \" Не почаках втора покана. Чух че Атанас викна нещо от рода на ,, Ще ти се обадя\", но не му обърнах внимание, защото високите ми токчета трудно насмогваха на големите му крачки. Стефан отвори вратата и ми направи път. Сега, когато не ни виждаха той вървеше много по-бавно. Разговорът ми с него вървеше леко, от само себе си. Говорехме за някакви общи неща, но ми беше приятно да го слушам дори да ми говореше за времето или че трябва да си зареди колата.
Стигнахме стълбите за излизане и се хванах за парапета. Той се разсмя гласно и преди да се усетя обгърна тялото ми със силните си ръце, пренасяйки ме по стълбите.
- Благодаря ти.- измънках зачервена, докато ме оставяше на земята.
- Как не бих се смилил над краката ти в тези високи обувки.
Усмихнах се, а той отново се разсмя. Обожавах смеха му. Онзи шумен, прекрасен, напълно естествен смях.
- Ами аз трябва да си чакам рейса на онази спирка.- посочих му в другата посока със свито сърце.
- Знаеш, че не бих те оставил да си идеш сама. Не и този път. Ела.
Без да изчака отговорът ми той хвана ръката ми и ме поведе към колата му. Отвори ми вратата и аз влязох послушно. Погледнах го и се замислих колко много го желаех, колко много щях да нараня Атанас, но това нямаше значение за мен сега, а и той си го заслужаваше.
Стефан влезе в колата, но не я запали, а се обърна към мен. След като ме огледа бавно и внимателно, най-после проговори:
-Красива си !
- Благодаря ти !- за 1ви път комплимента на някой достигаше толкова дълбоко в мен.
- Не го обичаш, виждам го в държанието ти , в погледа ти.
- Не го прави тема на разговор, той би бил доволен, винаги всичко се върти около него.
- Ето, значи те дразни, нямаш нужда от него!
- Много дълго време те нямаше, много неща се промениха.- смъмрих навела глава.
- Не и ти! Все така прекрасна си.
Усмихнах се тъжно без да ги поглеждам. Той беше прав, но нямаше да го призная пред него, той не заслужаваше да знае слабостите ми.
Усетих как той се размърда, за момент помислих, че ще потеглим, но той обхвана раменете ми с мускулестите си ръце, толкова внимателно, сякаш без от стъкло и можех да се пръсна всеки момент. ,,Извинявай, не исках да те нараня ! " прошепна той в ухото ми толкова нежно, че в коремът ми запърхаха безброй пеперуди. Започна да целува скулите и врата ми, бавно и опияняващо. Следвах движенията му като покорно кученце. Изведнъж той спря и ме погледна в очите с такова обожание, че ме накара да се разтопя в ръцете му. И тогава ме целуна. В началото плахо, лекичко, после целувката ставаше все по-настоятелна, все по-страстна. Играеше си с езика ми, хапеше леко устните ми, а аз държах все по-сигурно врата му и се настанявах все по-удобно в прегръдката му. Ръцете му не спираха, опипваха цялото ми тяло отново и отново, когато се спряха на бедрата, стисна ме, вдигна ме и ме сложи да седна в скута му. От движението му и без това късата ми черна рокличка се вдигна и остана над бельото ми.
- Не тук! - прошепнах колкото и да не ми се искаше- Спри, моля те, спри. - шепнех задъхана в ухото му, но не помръдвах. - Знаеш, че ако излезе някой лесно ще ни види. Не искам да правим сцени.
За момент той се поколеба, отдръпнах и се седнах на седалката си, защото знаех, че едва ли ще се реша в друг момент.
- Знаеш, че не искам да ти навлеча проблеми, кукло!- каза ми той съблазнително, целувайки ме пак.- Не и с Атанас- добави той саркастично, палейки колата.
И двамата знаехме, че Атанас никога не е бил от значение за мен, не беше и сега, нямаше и да бъде.