И така, незнам защо споделям тази история, незнам дали да очаквам някой да ми каже нещо в рамките на коментар и как би ми помогнало , нито дали поне ще ви е интересна историята но просто отдавна напира в мен да я излея някъде, затова ще я разкажа тук моята любовна мъка пък кво толкова , като гледам какви идиоти тъпчат сайта с измислени фантазии извратени които им се иска да има се случат мога поне да ви предложа истинска история.
ЩЕ Я ЗАПОЧНА ТАКА: Аз съм момче на 23 г. и съм от голям град по черноморието. Морско момче съм, а да израснеш на морето колкото и да е те прави поне малко романтик :) Когато бях на 19 през 2008 г. в интернет се запознах с едно момиче което беше от друг град (няма да казвам кой) беше по-голяма от мен с 2 години и в началото когато й видях снимки и описания и се разговорихме така от дума на дума, тя изглеждаше моя идеал и като визия и като характер. Но само аз така си мислех тогава. След около 6 месеца чатове, скайпчета и т.н. един ден тя макар срамежлива прие да дойда и да се видим тъй като в нет-а вече едва ли не се бяхме обвързали колкото и тъпо да звучи на някои. Отидох в един студен ден до нейния град за да се запознаем вече на живо, тя трябваше да ме чака на автогарата. Докато бус-а влизаше в родния й град стомаха ми беше малко на топка защото знаех, че в нет-а хората са едно но на живо доста често се оказват други. Да ви кажа направо, не я харесах особено като я видях, беше почти като на снимките, но съвсем не толкова красива. Иначе мн добричка (даже прекалено добра и смирена). Абе ангелска душа. Станахме гаджета и официално, тя хлътна по мен но аз макар да се натисках да съм с нея знаех, че не съм влюбен и няма да се влюбя в нея. Както и да е една вечер докато си пишехме питайки я има ли братя и сестри, тя ми каза, че има по-малка сеста която е с 5 г. по-малка от нея и 3 от мен. Изпрати ми една нейна снимка която след като получих гледах почти всеки ден. С времето с това момиче аз ходех в тях или тя в нас. Аз съм ходил в тях около 2-3 пъти само а тя в нас в моя град десетки и е стояла дълго понякога месеци. Обаче аз през тези години които в момента са около 4 (почти) аз ходех с нея, целувах нея, спях с нея но сърцето ми с всяка година все по-силно биеше за сестра й. С която никога не сме се запознавали лично по причини които неискам да издавам тъй като са подоробности за мен. Мечтая някак приятелката ми просто да си немреше някое момче което да се грижи добре за нея а аз само да бъде със сестра й. Но УВИ ! Сестра й е много по-отракана от нея и по-темпераментна но макар да е моя противоположност в повечето вкусове и т.н. ме привлича адски много. Надявам се всичките тея години на тайна поттискана любов към "проекто-бълдъзата" да не се окаже подобно на тази с сестра й, да се окаже на живо не това което е на десетките снимки които съм свалял тайно от файсбук за да си ги гледам и то без знанието на НИКОЙ ! Това би ме накарало да се чувсвам разочарован и пълен глупак. Да си призная не съм от момчетата които седят мн на едно място озъртам се всеки ден за ново момиче което мога да хвана за едно гадже, но така имам 2 големи проблема... 1-вия: трябва да скъсам с нстоящата си приятелка А ТОВА ЩЕ Я СЪСИПЕ, тя неможе да си представи щастие без мен. Което е глупаво дотегнало ми е ама макар лесно да мога да й бия вече дуспата идва 2-рия проблем. Ако скъсам с нея, късам и всякакъв вид шанс да бъда с сестра й, или поне да опитам да бъда. Загубя ли едната което може да стане само по мое усмотрение ЩЕ ЗАГУБЯ И 2-ТЕ. Сестра й си има приятел на всичкото от горе и то обаче някакъв пълен ЗАГУБЕНЯК. Изсипан, смотан, пиянде, не особено умен. На външност има само едно симпатично лице малко лапешки дори той е година по-малък от мен. Незнам просто какво намира момиче като нея в такава шматка като него НО хубавите ябълки прасетата ги биле яли. Е, не се познавам с сестрата лично макар да ходя с кака й от 4 години почти, имам десетки снимки които съм събирал на компа си с времето и почти всяка вечер страдам пред монитора, че искам да бъдем заедно, но ходя с сестра й която е нейна пълна противоположност. Да ви кажа незнам съдбата ли се базика с мен, аз ли съм глупав, че не съм предприел нещо но.... това ми е положението. Ходя с една която вече просто немога да я понасям, но колкото повече непонасям приятелката ми, толкова повече се влюбвам в сестра й. Никога не съм имал подобен случай до сега а жени в живота ми не са липствали. Абе разказах ви в общи линии за какво ми е мъката, незнам дали ви е било интересно, незнам кво да очаквам от този сайт, но най-малкото си излях мъката защото вече над 3 години ми е болка това. Ако някой драсне нещичко ей така предварително му благодаря :) Лека вечер ви желая!