Преди 2 години се залюбих с мъжа ми.Той е най-добрия човек на света.Забременях и дойдох да живея при него и родителите му,без да знам какво ме чака.Свекървата ме плюе от както съм с него.Но това не е нищо.Още с идването ми каза че аз няма да чистя с препарати,но в 7месец каза че само тя не живее тук и да хващам препарати.В 9 каза че ако съм била в 8 можело да я замествам в работата и като чистач но вече е късно.Роди се детето и майка ми дойде с уговорка да седи 1 месец.Но през цялото време тя ме плю пред майка и я изгони още на втората седмица.Казала и да ме пребира тя щяла да гледа детето ми.Постоянно вика на детето ми мамо,аз сама си я гледам давам го само за 3 часа но тя вече почва да и омръзва и се преструва само на добрата баба.Тя обича да нарежда на всички какво да правят.Една вечер излязохме с мъжа ми за 2 часа,оставихме и дедето нахранено,наспано но когато се върнахме тя вдигна скандал.Скарахме се и ми каза да внимавам че ще ме изгони като мръсно коте а аз и казах че не ме е страх но ще си взема детето а тя нямала да ми го даде.Постоянно се меси в нещата с мъжа ми.Сега се опитва да се налага за първия рожден ден и кръщенето.Детето е родено на 26 а тя иска да го правим на 29 защото било събота и ще можели да седят хората до по късно.Да ,но аз съм родила на 26 а не събота.Има много неща които искам да споделя но нямя да ми стигнат думите.Лошото е че мъжа ми е живял с тях 35 години и го е страх да ги напусне въпреки всичко.А понеже е страхотен човек аз не искам да го напусна.За това и търпя.Ако може някой да ми даде съвет как да постъпя.