Здравейте! Пише ви момче на 18 години. Искам да чуя няколко външни мнения. Моля, нека админите да публикуват историята, защото не е фейк. Преди 5 години, нашите се разведоха. Беше ясно, че разводът е бил тежък. Причината за разводът беше, че майка ми изневери на баща ми с някакъв неин колега. Ако искайте, вярвайте, но само моите молби спряха баща ми да не я убие на място (винаги съм бил слабост на татко). Както и да е, майка ми се изнесе от апартамента. Дойде делото за попечителство и съдията, с целият си акъл, отсъди по – голямата част от попечителството на майка ми, което значеше, че татко може да ме взима само през почивните дни. Полудях! Исках да го удуша това прасе, съдията. След делото, татко ме дръпна настрани и ми каза да се успокоя. Каза ми, че всичко ще е наред и да не бера грижи. Заживях с майка си и този кретен, любовникът ѝ. Майка ми всячески се опитваше да ме накара да го харесам, но аз просто ѝ казах, че това нещо няма да стане. Казах ѝ, че той не ми е никакъв и не искам да се бърка в живота ми. Кретенът се опитваше да ми купува някакви неща, но аз му отказвах всеки път. Тийн годините ми минаха в 80% скандали с майка ми и 20% страхотно прекарано време с баща ми. Кретенът гледаше да не се меси много – много, защото веднага го награбвах и му казвах да се кротува в ъгъла и да не зяпа много. Майка ми се дразнеше много от това ми отношение към него. Каза ми, че трябва да му показвам уважение, защото той ме бил обичал като роден син (да бе, сигурно. Той неговото си дете гледа от дъжд на вятър). Каза ми, че съм неблагодарно хлапе и тя жертвала толкова много за мен. Също така, натякваше колко много усилия положила, за да спечели попечителство в съда. При което аз директно ѝ заявих, че не е трябвало да се бори, защото аз нямах големи мераци да живея с нея и с онзи. Съжалявам за брътвежа. Сега идва и самият проблем. Кретенът предложи брак на майка ми миналата година и септември месец ще правят сватба. Аз се отнесох абсолютно апатично към цялата тази работа. Майка ми, обаче, започна да настоява да отида на нейната сватба, защото щяло да изглежда много зле отстрани. Аз категорично отказах. Казах ѝ, че нямам намерение да подкрепям брак, започнал с изневяра. Отново стана луд скандал. Майка ми започна да вика и да ми обяснява как съм бил малък още и нищо не съм разбирал, че любовта не можеш да я убиеш просто ей така, дрън дрън. Отново ѝ казах, че аз на тази сватба няма да дойда, ако ще да прати ГДБОП след мен. Говорих с баща ми по въпроса. Татко каза, че не е трябвало да го казвам това. Каза, че майка ми сигурно ми е обидена, защото съм го казал. Приятелката на татко, обаче, застана на моя страна (как да не я обичам тази жена!). Тя каза, че аз съм достатъчно голям и мога да решавам сам и майка ми и татко е хубаво да престанат да ме третират като тригодишно бебе. Тя каза, че съм напълно в правото си да не искам да подкрепя такава връзка. Та, въпросът ми е – кой е прав в тази ситуация според вас?