Здравейте, приятели. Случайно попаднах на този форум - дано наистина е анонимен и няма как да го свържат с мен.
На 33 съм и вече близо 20 години зная, че имам рак - не съм се изследвал, но зная какво е - метастазира в главата ми отдавна, а вече е нетърпимо, притиска мозъка ми и не зная дали това не е един от последните ми мигове живот - запичва вече много да ми личи и не мога да го скрия. Бях на около 14, когато го усетих, а първи път - знаех какво е - бях гледал филми по телевизията, в които раковоболния винаги умираше. Реших да не казвам на нашите - нямаше да издържа да ги гледам как се мъчат и реших да живея колкото мога повече така, докатп не умра или симптомите ми не ме издадат - не е точно живот като знаеш, че умираш. Можете да си представите какво е било за едно дете да реши и да таи такова нещо в себе си. Сега обаче, когато усещам, че това може да са последните ми мигове не искам нищо друго, а просто да умра държейки мама и тати за ръка (звуча като 14-годишно в случая, но мисля, че голяма част от мен умря още тогава). Не зная какво да направя - работя в друг град далеч от нашите - не създадох семейство по обясними причини, но когато финалният ти момент настъпи някакси искаш да бъдеш до най-близките си. Какво да направя, как е правилно да постъпя?