Имам едно страхотно малко котенце, което е младеж: 5-6 месечно. Страшна сива окраска, дълга козина: приказка. Когато дойде време, вечер, да го прибирам, обаче, то няма никакво намерение да съдейства за прибирането си вкъщи. Обикновеният метод, с който го хващам, е просто да го примамя с една връв, която много обича да гони, и когато е близо до мен: веднага да го хвана в ръце. Да, ама колкото повече расте, толкова по-труден стана този метод, защото то е хиляди пъти по-бързо и просто избягва хващането. Напоследък, модифицирах метода, като го хващам за опашката и веднага след това го хващам за коремчето с едната ръка и под задните лапи и опашката с другата. В доста от случаите то се съпротивлява и започва да се опитва да хапе и да дращи ръцете ми. Днес стана същото. Може би, поради факта, че бях ядосан и от работата си, си позволих да си изпусна нервите повече, отколкото е допустимо. Пренесох го вътре набързо, като го накарах да виси за опашката си. То скимтеше от болка и възмущение. След това, ми се наложи да излеза, а то в такива случаи застава до вратата, с намерение да офейка веднага, щом я отворя. Пак го хванах за опашката по същия садистичен начин, и за няколко секунди го оставих да виси за опашката си, докато скимти от болка. Може би си бях въобразил, че така ще го възпитам да не бъде толкова своенравно, но истината е, че е абсолютно излишно, защото то не разбира за какво бива наказвано. Явно попрекалих, защото то се уплаши от мен и започна да се крие под мебели, където да не го пипам, което всъщност си е съвсем логична защитна реакция. Чувствам се ужасно, заради това, което извърших. Сега го оставих с храната, белким се поуспокои и му мине през нощта. Дано да ми прости, защото аз не знам дали ще си простя.