Може би не са малко , хората които се чувстват като мен. Може би не са малко онези изоставените, пренебрегнати от живота хора. Които дават мило и драго, да си имат до себе си любим човек, и сърце под което да се приютят. Но няма лъч светлина за нас самотниците, има само мрак и тъга. Понякога се обръщаш, будиш се от страховит кошмар, търсиш любимият човек на мястото до теб, но отново виждаш че е празно там. Разбираш, че нямаш кого да прегърнеш, нямаш кого да целунеш, няма кой да ти заговори с нежният си глас. Тежко брате се живее в самота, душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани.. Но знам че себе си аз рънявам, толкова тежко в душата кат страдам. Но как да потуша пожарът, как да спра болката, как да заповядам на сърцето, да спре да търси любовта?.. Колкото и опити да правя, то опит не признава, а още по силно започва да търси обичта. Защо трябва да се чувствам самотен? Защо трябва да се чувствам предаден и изоставен? Само заради това че не съм като другите... заради това че не съм елитен богаташ и животът ми не е рубрика, заради това че не ме интересува нощният живот, не ме интересува сексът, интересува ме душата. Интересува ме пулсът на органът, наречен Сърце!

Нима няма такова момиче, отговарящо на моята личност? Нима няма любов за човек като мен??

Защо момичетата пренебрегват мен, и малкото останали момчета като мен? Защо те обръщат внимание на господата тип "Играчи" които ги използват само за да спят с тях, и след това при следваща бройка.

Защо после плачат, клетите момичета, че били с разбивани сърца.. нормално е да са разбивани, идиотът братче не може сърце да не разбие, той чувства не познава, той съвест да обича не притежава! Той живее за да рънява, и когато момиче му се отдаде той постъпва нечестно и грубо. Но момичетата все още предпочитат точно тези мъже, които чувство в себе си не знаят, за които сексът е любов...

Те не могат да обичат, те не могат да ценят.

Само истинският човек, дори и беден, само той е способен на обич, чувство и любов. Само той може да опази женското сърце и да го слее със своето собствено. Само истинският човек може да сътвори нещо красиво. Но защо този тип ИСТИНСКИ ХОРА, биват пренебрегвани, питам се отново аз?!?

Нима изродът, заслужава обич и щастие, а ние не ??

Къде е тази правда, каква е тази орисия, която на доброто, лошо отсъжда, а на лошото - добро?...

Защо трябва да живея в самота, защо трябва да живея в празнота, където целият свят е илюзорен и изпълнен с горчиви глътки болка и тъга..

Любовта не е секс, любовта не е пари, любовта не е турско сериалче. Любовта - това е чувство на което малцина са способни да изпитат. Чувство което се изпитва само веднъж в живота... пропуснеш ли го, нямаш втори шанс. Любовта, това е основната сила, движеща човека, даваща му кураж и смелост да върви напред!

Моята мечта, е да открия вярното момиче. С което да се разхождам по брега на морето, хванати за ръце... да се смеем, да се любуваме заедно на красотите на майката природа. Да бъдем една душа живееща в две тела.

Моето момиче знае, че мъжът не го правят дрехите, не го прави славата, не го правят колите, нито половият член... Мъжът го прави неговата душа, и качествата които той съдържа в себе си. Защото истинският мъж, никога не би нарънил жена, а би направил така че да отдаде животът си за нея, би загърбил себе си и всичко свое, за да даде най доброто на своята любима!!

Истинските хора не са по дискотеките, не са и по нощните клубове, те са затворени в себе си, там вътре в своята душа. И чакат, чакат любовта която да ги съживи, която да даде път на животът им.

Мадами много покрай мен... хубави но в душата празни. Те не са за мен, те не могат да ми дадат това което моето момиче може да ми даде. За това искам да те срещна ТЕБ, кралице на моите представи, звезда на моят живот.. Ела и просто ме обичай, бъди до мен и аз ще бъда твой завинаги.

Не ми пука за нищо, готов съм на всичко, за да те открия, и за да те задържа. Готов съм да прекрача всякакви граници, но искам любов, а не отново секс.

Животът ми е труден и суров, такъв е бил откакто се помня, такъв е и до днес... но нали това не е причина да остана сам? Нали момичето което истински умее да обича, тя няма да се интересува какъв е животът ми, а ще ме обича, защото нейният живот ще бъда аз!!

Саморазрушавам се, младостта ми като гълъб отлита, а аз дори не разбирам какво става.. самотата, болката и ненавистта, убиха моята душа.. За това чакам теб, любима моя, за да върнеш живеца в душата ми.. за да ми покажеш другата страна на живота... страната в която обитава любовта!