Здравейте, аз съм мъж на 25г., от малък се възбуждам от фантазии, свързани с обезглавяване и обесване. Представям си как ме екзекутират или как обезглавяват публично някое хубаво момиче с дълга и тънка шия с брадва или остър меч, на дръвник или с гилотина. Възбуждам се от това да бъда осъден на публична екзекуция и от това как отвеждат осъдената, от нейния страх и уязвимост. Полудявам като си представя оголен и слаб врат, удобно сгушен на дръвника под надвисналата над него брадва. Харесва ми да гледам екзекуции от филми. Особено любими са ми сцените от Тюдорите и Дамата и разбойника. Тези фантазии имам още от 5-6 годишен и се притеснявах много (разбираемо). Избягвах да мастурбирам, тъй като свързвах мастурбацията единствено с тях. Това се отрази на половия ми живот като тийнейджър а и по късно - станах срамежлив и не общувах с противоположния пол. Около 15 започнах да се възбуждам и като си представям обесване. Толкова исках да опитам какво е да се стегне примката около врата ти, че един път без малко да се обеся наистина и оттогава престанах да експериментирам...Започнах да си налагам да мастурбирам и на нормални неща - голи женски тела, секс, порно и прочие, това имаше ефект, но фантазиите си останаха. Имал съм няколко приятелки, на никоя от тях не съм споделял за своята мрачна тайна, защото съм напълно убеден, че би я ужасила. Разбира се, трябва да е напълно ясно, че това са само фантазии и никога не ми е минавало през ума да нараня когото и да е било в реалния живот. Максималното което бих направил би била някаква ролева игра, но и до там не съм имал смелостта да отида с някое момиче. Ходил съм на двама психолози за този проблем и двамата са ме успокоявали, че няма нищо срамно и страшно и че всеки си има някакъв фетиш, че това се дължи на неосъзнато желание да се отделя от майка си и да възмъжея и ред подобни неща, които говори всеки психолог. И двамата не са ми предлагали а и не са виждали причина за провеждане на лечение. От личния си интерес към психологията знам, че подобни фантазии не могат да се изкоренят и си остават за цял живот. Всичко това винаги ми е тежало. Чак на 20 се осмелих да споделя за тази тайна. Когато съм с някое момиче трябва да си представя, за да мога да свърша, как я отвеждат към дръвника или как това е последната ни вечер в килията преди да бъдем екзекутирани. С възбуждането нямам проблем - става ми даже от флирт. Гадно ми е, обаче, като си представя как ли би реагирала приятелката ми ако знаеше какво си мисля наистина докато я чукам... Даже и да си сред много хора, с такава тайна ти е самотно. Попаднах на няколко американски форума за БДСМ, там открих хора, които имат същия фетиш и се поуспокоих, че не съм единствената откачалка. Но все пак... какво да направя - дали да потискам тези фантазии или да се осмеля да споделя на някоя сериозна приятелка по деликатен начин за тях?