Чували сте онази приказка, че всяка кооперация е "едно малко село", с всичките си положителни и отрицателни страни. Така е и при нас, уж е било малко спретнато къще за баровци, а сега сме една шепа гащници. На жести последен етаж сме аз, и комшията ми Геро, той и жена му държат малкия тристаен, а аз големия. С Геро се виждахме ежедневно, а лятно време, когато ходеха по почивки аз се грижих за цветя, котки, и приятелки на Шана(жена му, която е много щура), кръстена на някаква певица.
Последните няколко месеца за Геро бяха много тежки, изхвърлиха го от фирмата, която беше създал. Влезе в страшен конфликт с роднини за имоти, искаха да го прецакат жестоко. Шана посърна покрай неприятностите, и тя не приличаше на човек. Една вечер ме събуди, и се разплака, че Геро е изчезнал, слязох п остълбите и го намерих на площадката под нас. Извиках Бърза помощ, но...масивен инсулт. За Шана настъпиха черни дни-лекари, масажисти, направи всичко по силите си да помогне. Съвсем случайно чрез бившо гадже попаднах на един доцент, който поиска цялата документация, и една вечер се появи при тях. Слага игли, пипа разни точки, и изчака да турим Геро в леглото:
-Нямам много за казване, положението не е розово. Познаваме, или си мислим, че познаваме миниатюрна част от мозъка. Това което направих би трябвало да повлияе на някои центрове, но ще видя утре вечер.-тръгна си без пари, дойде, поработи и изчезна.
Посещенията продължиха точно тридесет дни. Доцентът беше разочарован, а ние с Шана въодушевени, Геро говореше. Доцентът ме дръпна настрани, и ми каза, че това е краят на мъките. Сърце не ми даваше да им кажа. Минаха се десетина дни, и Геро си отиде. Вечерта след погребението Шана се нагълтала с някакви хапове и легнала, оставила писмо. Събудих се от сърцераздирателно мяукане, котаракът им беше настръхнал. Чух хриповете на Шана, завлекох я в банята, смъкнах нощницата, и бръкнах по-дълбоко в гърлото й. Изхвърли всичко, което бе изпила. Бърза помощ, токсикологията на Пирогов, промивки. Отидох да я видя, тя се обърна с гръб, оставих сокове и минерална вода, и си тръгнах. След три дни я изписаха. Вървяхме към къщи, Шана вървеше сковано, но не проговори нито дума. Това продължи два месеца. Дойде декември, бях си взел отпуска и се мотах в къщи. Шана влезе както винаги, седна на софата и не помръдна. Беше се завила с някакво пончо, а отдолу-гола. Завих я с едно одеяло от камилска вълна, тя леко се усмихна или по-скоро това беше гримаса. Направих й сок, сандвич, седнах на един фотьойл и зачаках. Такива са нашите срещи-мълчаливи и причудливи.
-Ела до мен-гласът й се долавяше едвам едвам. Седнах до нея, и тя отпусна глава на рамото ми. Заразказва ми какви гнусотии е получила от братовчедите на Геро с които се съдеха, аз съм й бил любовник, заедно сме отровили Геро, и т.н. Била го сънувала, сложил ръката й в моята, засмял се, и изчезнал. Видяла се на огледалото-бабичка.
-Косата ти се прошари малко, и като не се храниш, какво очакваш. Яж, а другите работи ще ги оправим, да не забравя, че в събота е четиредесет.
Освен всичките проблеми се появиха и мераклии-все от познатите на Геро. Една вечер дойде в къщи, не искаше да се прибира. Нахалниците хлопаха по вратата й, подвикваха. Аз заключих вратата на площадката, и това се оправи. Изкарахме една Нова година-Боже опази! Малко след това ми каза, че от тогава, когато е сложил ръката й в моята не го е сънувала, какво значи това. Аз откъде да знам, спи при мен-в съседната стая, пооправи се, острига се, иска да е грозна-защо ли? И така до Трифон Зарезан, пийнахме винце, бузките й пламнаха, и...легна при мен. Не е укоримо, и тя душа носи, след това, когато тя поиска. Зная, че ще се промени, но за това трябват време и грижи.