Малко предистория: откакто се помня, никога не съм могъл да задържа вниманието си над каквото и да било. Малкото, което успявах да науча, го забравях около седмица след изпита. Някак си успях да завърша средното си образование с отличен. После, през 2019 г., записах да уча Счетоводство в Свищов, задочна форма. Някак си успях да се вържа на мита, че ще е лесно, понеже съм добър по математика. Проблемите не преставаха. Отчаяно опитвах да се фокусирам, но нищо не помагаше. Нищо не можех да запомням, малкото запомнено се изтриваше веднага. Изкарвах отлични оценки, основно защото на изпитите позволяваха да си ползваме записки и учебници. Не можех да спя, нямах енергия. После и баща ми се разболя от рак на гърлото. Видях как силния, мъдър мъж, който ме отгледа, се срина физически и психически. И аз - някак си - с него. Не ми се правеше нищо, не виждах смисъл в нищо, не ми пукаше за нищо Не казвах на нашите, за да не ги притеснявам. Но продължавах да си ги изкарвам отличните оценки, без да разбирам или запомням нещо. На 20 декември миналата година, напук на всичките положени усилия и дадени пари, татко ми почина. Почувствах, сякаш светът ми е спрял. Но да се върна в настоящето: Почти нищо не мога да си спомня от предишните години в унито, само няколко концепции и стопански операции на кръст. Все още не мога да се съсредоточа - опитам ли се, абсолютно всевъзможни мисли ми се настаняват в главата. След около година ми предстои преддипломен стаж и нямам представа кой ще ме вземе и дали някой ще иска да ме вземе със сегашните ми умения(по-скоро липсата ми на такива). Чувствам се скапан, дефектен и безполезен, никога не съм имал работа, често си мисля за самоубийство. Ако трябва да бъда честен, даже не съм сигурен дали искам да съм счетоводител, просто се надявам да си намеря работа, която да плаща малко над минималната заплата. Благодаря предварително на тези, които си направят труда да прочетат безсмислените ми брътвежи и се извинявам, ако това не е правилното място.