Моите родители са разведени. Много тежко детство имах аз като малък, щото баща ми е хем женкар, хем изрод, и сумати бой отнасях от него, както и майка ми. После се роди брат ми, те го разглезиха и го превърнаха в един ограничен и безполезен човек, който до ден днешен е 18 годишен а в същото време е едно хлапе без мозък, и все той за тях е правия. В крайна сметка майка ми докато се реши да остави тоя изверг баща ми, изминаха години. И така после се махнахме от него. Дори сега от 2 години и няколко месеца си има друг приятел майка ми, но и той е една стока, да се чуди човек. В някакви далавери е бил замесен, участвал е в кражби, и продължава да участва. Покрай него само проблеми. Като цяло не ми е песен живота. Никак даже. Нашите изобщо не мога да ги понасям, и все се надявам да се пооправят работите, да намеря някакъв начин, и заминавам от тук и това си е. Грам не ми се стои тук. Пък да не ви говоря че майка ми има брат, тоест мой вуйчо който редовно пие и прави скандали, на няколко пъти се стрепахме и щеше убийство да стане. Преди като дете бях много спокоен, а сега за най-малкото съм станал някакъв супер избухлив и се дразня, на моменти пък изпитвам нужда да изчезна от света, и се депресирам лошо. Просто нервната ми система се срина, то няма как. Баща ми, той е много лош човек. Значи, той е близо 50 годишен в момента, и ходи по барове, сваля млади момичета, лъже ги, живее си живота и си гледа собственото удоволствие. Винаги е имал любовници. Направо се срамувам от тоя изверг и не мога да си представя понякога че такъв тип ми е баща. Грам като не приличам на него, по нищо, пълна противоположност на него съм. И много го мразя. Един ден , съм казал че ще му потърся люта отговорност! След всички тези гадни неща, които ми се случваха в живота през годините, реших да се отдам на жаждата си за спокойствие и отмъщение. Направил съм си един черен списък, в който съм си отбелязал имената на всички мои врагове които по някакъв начин са ми направили мръсен и гаден живота, и ако съм жив един ден те задължително ще си платят! Надявам се само да е по скоро! Аз съм много добър човек но наранят ли ме, не забравям никога кой какво ми е причинил и винаги търся отмъщението! Така чувствам душата си пречистена ! Просто съм злопаметен, но то няма как да не съм. Ако бъдеш добър с врагът си, той просто ще те смачка, без да изпитва и капка угризение! Просто това са днешните закони и норми на живот. Аз имам много добро въображение по принцип, и замислям перфектни планове. Враговете ми дори не разбират какво става.. Миналата година имах двама врагове, но исках просто да си мислят че съм безсилен, и ги оставих да си го мислят. После просто използвах единия си враг и такива неща му наговорих срещу другия, че оня го преби от бой пред мене, а аз само гледах картинката, и чувството беше несравнимо ! Така знам че тоя човек го е боляло както мене ме боля някога.. ! Тоя въпросния ми враг, ми отне момичето като преспа с нея, издаде най-съкровените ми тайни пред много хора, и за капак хвана една групичка и ме бяха пребили много лошо. Сами разбирате че отмъщението което му наложих беше задължително, за да си осъзнае той грешките спрямо мен.
Та продължавам с моите трагедии, доказващи защо се изпълних с такова количество злоба и депресия.
В училище нямах приятели понеже бях различен. И там отнасях най различни обиди и провокации, бяха тежки години. И от всичко това в мен се породи злобата да разбия всичко това което ме е сразило в този живот и ми е отнело правото да се развивам нормално! Хората ме приемат грешно, никой не ме оценява. Та аз пръв никога и никого не закачам... не съм изрод. Човек през живота си не съм ударил без причина! Аз не мога да понеса фактът, да бъда презрян и малтретиран , от който и да било, и то без причина. И просто аз не съм виновен, че съм създаден такъв, адски раним и чувствителен човек. Преживявам страшно тежко загубите и паденията в тоя живот. И просто осъзнавам че ми останаха само две неща, и това са, моята кауза да спомогна за по добро бъдеще на Родината си, и борбата за Отмъщението !! Ще се боря за тях до последно. Нямам какво повече да губя! Не си взимайте погрешни мнения за мен. Просто ме разберете такъв какъвто съм, поне тук. Аз не разбирам днешните хора, но съм женолюбец и уважавам дамите!!! За мене е гордост да си общувам с тях, въпреки че единствените ми контакти с представителките на нежният пол, са просто виртуални за жалост. Според мен, хората имат една основна грешка. Те не оценяват онези малките неща в този живот, които всъщност създават големите чудеса. Аз обаче ги оценявам. Защото за мен един жест направен от сърце , е много по важен и скъп, дори от най големият подарък. Поне аз така мисля! Може би вие, сте живели доста по различно от мен, и затова бих ви се сторил странен, или може би леко плашещ.. Може би вие сте имали нещата които аз никога не съм имал възможност да притежавам, но бленувам за тях и за възможността да ги имам. Знаете ли защо мисля че Отмъщението е нещо правилно и редно?
Например, един човек.. който бие, изтезава, насилва и т.н. примерно ви нарани вас, и ако няма кой в тоя момент да го набие него или да го спре, той какво си казва - "Ами значи това дето го правя то е нещо нормално", и този човек ще продължи да насилва и други невинни хора, разбирате ли? Такъв тип хора, трябва задължително както се казва, да си намират майстора и да бъдат спрени! Докато не е станало късно, за да осъзнаят самите те че това което са правили, не е редно ! За да видят болката каква е ! Аз като тръгнах на училище, всеки ми предлагаше да пушим трева, да бягаме от часовете, да бия някой ей така без причина. Аз от своя страна естествено, категорично отказвах да правя тези неща, и се дърпах от тях. От там сами се сещате, какви бяха реакциите. Започнаха коментари от рода че съм страхливец, че не съм актуален и т.н. И от тук следва моето отчаяние и разединение , щото аз не можех да допусна да върша тези неща, които те правеха. А иначе учех. Не че се хваля, но те умираха от завист, винаги когато получех готина оценка. И така докато завърша, бях мразен, подценяван, изолиран. Като се приберях пък в нас започваха проблемите в къщи, и още повече ми призляваше. Сега разбирате ли ме ?! Миналата година имах връзка с едно момиче. То беше пълен шах и мат. Там проблемите бяха големи, и както споменах, някои мои уж "приятели" съсипаха до голяма степен животът ми и всичко което обичах. След това аз вече просто се дистанцирах. Заживях отшелнически живот вече 2-ра година, и реших че ми остава да живея само и единствено, за да си осигуря някакъв нормален човешки живот, спокойствие, и поне някои от тези хора да си платят един ден! Сега вероятно ще кажете, "живей си живота, какво ти пука за миналото".. но не е съвсем така. Понякога фактите са малко по различни, и това минало оставя тежки травми в съзнанието на човек, и те разбива, превръщайки те в един негоден за съществуване организъм. Не е толкова просто, защото когато живееш в някаква скапана обстановка дето в очите на всички си едва ли не враг, и някакъв странник, и като не те взема никой на сериозно, когато осъзнаваш че си се депресирал, и от там всичко ти рухва по някакъв начин. Може би се иска някакъв период от време, в който нещата да се подобрят, на което все още се надявам. Но просто хората са едни продажни същества, и аз ги презирам вече. Разбрал съм че помощ от тях не може да се очаква! Но тези хора не могат да живеят цял живот така, съсипвайки нечий невинен живот, не може просто да стане така. Трябва да им се даде някакво наказание, което да ги накара да разберат че те не са нито богове, нито е редно да постъпват така. А и, кой ще ми върне на мен, изгубените нерви и години, пропиляният живот?? Кой ще ми върне пропуснатите възможности, които тези нечовеци около мен ми отнеха, и ми попречиха да живея като нормален младеж? Как мога да живея от тук нататък, след като осъзнавам че всичко е изгубено. Различен тип, не можещ да комуникира с хората, с разбита психика, заради побой от баща му, и тормоз по училища и навсякъде. Наскоро психолог потвърди че имам нещо като психоза вече... Ето това съм аз. И когато осъзнавам че нямам повече какво да губя, аз мисля че ми остава едно единствено право - да съсипвам, да унищожавам колкото мога, абсолютно всичко което ме докара до това мое състояние, и което ме направи такъв. Всичко заради което животът ми е един провал и огромна безсмислица. И вие ако сте на мое място може би също така ще постъпите.
Ако има някой който може по някакъв начин да ми помогне (защото наистина имам нужда от реална помощ), нека пише на електронната ми поща - hate_life@abv.bg ! Ако има други като мен нека също да ми пишат. Честно си казвам, имам спешната нужда да поговоря с някого, но не с такъв който ще ме съди и напада, защото от това ще ми става още по зле! Имам нужда от някой, който ще ме разбере. Благодаря че прочетохте това откровение.