Моята история няма да ви трогне, но нека опитам...
Преди около два месеца животът ми беше почти идеален, но от една седмица се разпада. Първо, родителите ми се разведоха, след това приятелките ми изведнъж решиха, че съм гадна и ги дразня с всичко, което правя, майка ми заживя в чужбина и просто не знам вече.
За капак на всичко съм влюбена в единствения ми останал приятел (той е момче, да поясня), но не мога да му кажа, защото всеки път щом понеча да го направя и се изпотявам от притеснение и сменям темата. Дори когато си представям какво му казвам и съм страшно притеснена. А аз действително искам да има нещо между нас, защото се чувствам самотна, а той е идеален! Просто моля някой да ми каже как да му призная всичко, така че ако не отвръща на чувствата ми да не се уплаши или да няма задни мисли оттук натам!
П.С. Толкова съм близка с него, че приятелките ми го обвиняват за внезапната промяна в характера ми. Почти всички ни казват, че приличаме на стара двойка, която не си подхожда. Седим заедно в училище, прибираме се заедно, много неща вършим заедно и ако той се отдели от мен заради несподелени чувства, за мен ще се равнява на това, да ходя без дрехи на училище. А и все пак, както казах по-горе, той е единственият ми останал приятел!