Здравейте.
Моята история може би ще ви се стори наивна, но все пак реших да споделя. Аз съм на 22, имам сериозен приятел от няколко години, разбираме се и всичко е наред, но има един човек, когото не мога да си избия от главата. По принцип не съм такъв тип- романтична и влюбчива, даже често се дразня, когато приятелят ми ми звъни по 100 пъти на ден и изобщо доста от аспектите на сериозната връзка не ми понасят. Та да се върна на този, който ме е \\\"обсебил\\\". Познаваме се от времето , когато бях неопитна тийнейджърка, неопитна и в секса и във връзките. Още тогава знаех, че няма да станем гаджета, но ми беше интересно да се срещаме понякога. Последно се видяхме преди малко повече от две години и тогава реших да прекратя тази агония, защото наистина ме е страх, че ще се влюбя в него, и ще ми разбие сърцето. Обаче, \\\"далече от очите, далече от сърцето\\\" изобщо не подейства: започнах да го дебна ( като пълна глупачка) във Фейсбук...изобщо в интернет, непрекъснато си фанатазирам, че съм с него, а знам, че това никога няма да стане. Той също проявява някакъв бегъл интерес към мен (по-скоро сексуален), а аз не искам да предавам приятеля си, въпреки че и той не е от най-безгрешните, поне съм сигурна, че не ми изневерява и ме обича. Та, как да постъпя? Да се хвърля през глава в обреченана авантюра, плюейки на всичко, или да опитам да забравя. Но не мога да забаравя.