Зная че коментарите които ще прочета ще са обективни и вероятно някои от тях няма да ми харесат, но наистина имам нужда от съвети-приятелски такива, от хора здраво стъпили на земята.
Ще конспектирам колкото е възможно, макар детайлите да са от огромно значение.
почти четиригодишен-втори за мен брак и общо осемгодишна връзка. Един приключил зад гърба ми брак-не заради друго, а да съм с уж голямата си любов-настоящата. Едно мое дете и две които наши-които заченах ин-витро в знак на голямата си обич. Аз-по голяма от него, той-с претенциите н ачовек надскочил годините си, искащ истинско семейство-различно от своето родно провалено такова.
Пълен крах.
Маските паднаха и веселбата свърши.
Седем дни в седмицата е на работа. Парите все не стигат-чудно как. Аз нямам правото да зная какво печели-портфейла се носи в джоба и е недосегаем. Оставят ми се по два лева на ден з а трите деца-в случай че подсетя да бъдат оставени. Когато за поредна сутрин се моля за джобните ми се отговаря че няма или да съм импровизирала.От тези два лева аз нямам право да си купя дори едно кафе защото просто се чудя как да ги разпределя между децата, на които и по един шоколад не мога да взема.
Отвратително е-гнусно, жалко, недостойно.
Имам си професия и образование-нямам как да я работя. Близнаците ми са все болни и все аз опъвам каиша. Седмица на ясла, два месеца болни. Бих могла да започна работа ако имах партньор на който да разчитам, но той изчерпва ангажиментите си до ходене на работа и прибиране. Аз водя деца, взимам, гледам като са болни, пера, чистя , готвя, всичко-три години съм денонощна смяна и ежедневно чувам как трябва ад започна работа за да спася семейството от безпаричието като толкова мрънкам за пари щото видиш ли много ми било лесно да си опъвам краката по цял ден.
Не винаги е било така. казват че хората не се променяли-не е вярно. Някои като него се променят към зле. Първо започна да обижда мен-пред моето дете, вече го прави и пред общите ни такива. Казва ми се да изчезна, да се гръмна, да се разкарам...не ми се изброява. Избухлив,арогантен, нахален, нагъл, безхаберен...вече не знам какво става и с какво точно го заслужих? С верността си, с лоялността си, с цялата си отдаденост? Това ли получава човек в замяна когато е себе си?
Всъщност ако питате него ще каже че съм ненормална и че имам психически отклонения-представяте ли си? Това е мнение за човек когото твърдиш че обичаш
Всъщност проблемът ми е че като зрял човек държа когато има проблем да седнем да поговорим, да го изчистим и да се приключи. Е, няма такова нещо. При всяка моя инициатива за разговор съм обявявана за луда, как проблем нямало а аз самата съм ги създавала. И така-проблемите се трупаха три години и вече са толкова много че батака е неразрешим.
не обелва дума на голямото ми дете, което го боготвореше и искаше да го нарича татко, децата му го дразнят, трябва да го моля да изкъпе или нахрани някое от тях, никога не е в настроение да поговорим, да се посмеем като семейство и прочие, и прочие. Това са огромни емоционални дупки, нека ме изкарва луда
порното-нямам нищо против него, гледам, харесвам, намирам го за чудесен начин възрастните д асе забавляват-защо не и заедно. Но когато човек започне да се крие и да гледа-това вече е проблем. Да си гледа-искам просто да зная защо. Не съм стара, спортувам, никой не вярва че съм майка на три деца-но това с порното ме събаря емоционално и психически за месеци напред. Нямало било нищо общо с мен. И как да няма като предпочиташ да гледаш вместо да го правиш като нормалните хора.
Секса ни беше прекрасен, вече е на рядко и някак непълен. Не знам как, но се усеща.
никога не съм си помисляла за друга жена, вече започнах. телефонът му от уред който се мяткаше я в моите, а в ръцете на децата се превърна в строго забранена вещ. За съжаление има номер с който се говори всеки божи ден по много. Естествено е жена. може и да е по работа, но пък чак месеци и ежедневно...
Вече съм оставяла едно дете без присъствието на баща му, никак ама никак не искам това да се случи и на двете ми малки деца. Този човек сякаш умишлено ме бута натам. И изреченията-Каквото си искам, когато си искам, аз не съм ти собственост, коя беше ти че ще ми кажеш...
Нямам работа, имам два лева, три деца и за щастие собствен дом
Най-ужасното е че голямото ми дете ми задава всеки ден въпроса- Ти обичаш ли го още мамо? Какво изобщо му обичаш? Нанего изобщо не му пука за теб!
И въпросите Защо, защо, Защо ми отекват в съзнанието денонощно.
Моля ви хора, напътствайте ме.