Здравейте, аз съм момче на 23 години. През цялото това време се правех или успявах да тъпя факта че всеки има момиче до себе си, само аз останах сам. Хората изглежда са ме приели за приятелят, който се отзовава когато има нужда, дори и за съдействие за чужди познанства, без да се замислят че отношението им като на страничен човек, който разбира се няма нужда от нищо и никой, би ме наранило. Открай време обаче нищо неможе да ме успокои. Дори малкото ми приятели имат някой до себе си и аз някак ставам излишен и е нормално да е така. Аз съм открит човек, винаги казвам нещата 1:1, със ужас установявам че опита ми да споделя за тежкото състояние, в което съм, се реагира студено и със тезата че аз съм си виновен или че винаги може да стане по-лошо. На мен ми е известно че може да стане по-лошо, може би и аз съм си виновен, дори и така да бъде, не мисля че тези нападки в случая ми помогнаха. А състоянието в което се намирам... е доста интересно. В буквално няколко дни всичките тревоги, опасения за това че сам и ще си остана, се изсипаха наведнъж. Трудно ям, спя, всеки път като си лягам то е със топка на гърлото, когато се събуждам отново е там. Нуждата да обичам и да бъда обичам, празното легло до мен сутрин, нуждата да прегърна някой, някой който отговаря на емоциите ми, започна да ме убива всеки ден. Психолозите нека се изкажат за това ми състояние, но усещам че съм загазил. Наистина нуждата от любовна и душевна тръпка е остра и не търпи отлагане. Не помня откога не съм плакал, дори и да съм се опитвал не съм успявал, в момента болката с която живея всеки ден е толкова силна че мога да го направя без каквито и да било трудности. Аз буквално не знам колко ще изкарам така, боли 24/7, чудовищно е, не вярвах че ще ми се случи да изпитам такава болка. Ако искайте го приемайте за оплакване и хленчене, аз просто описвам какво става вътре в мен. Не съм някой депресиран, който му е кеф да играе тъжния рицар. Аз съм пълен със живот и емоция, които няма на кой да дам, няма със кой да споделя живота си, ето това ме убива. Не искам никой да ме съжалява, искам някой да оцени чуствата и емоцията, които мога да му дам. Не знам за вас, но на мен живот във такава чудовищна самота не ми трябва. Благодаря за отделеното време, ако сте стигнали дотук.