Всичко тече, всичко се променя. Ако някой ми беше казал преди време, че този пройдоха и безотговорник един ден ще се мъчи да се сближи с нас отново, нямаше изобщо да повярвам.И още не мога съвсем да повярвам.Но напоследък някак странно се проявява интерес-децата постепенно стават обект на внимание, аз внезапно се оказах "жената на живота му и майка на прекрасните ни деца".Идва да ги вижда и даже затваря телефона на онази, която пък се скъсва да му звъни.Лъже я, че след малко си тръгва, а се бави тук с часове...Даже се пробва нещо като ревност да проявява към мен, носи цветя, пазарува...чудо невиждано от години.Не знам какво е - събудена съвест, начало на остаряване или наистина се е сетил, че ние сме семейството му.За мен е важно, че се случва, значи може би истинските неща в живота наистина някога надделяват над глупостта и безпътицата.Не сме говорили за негово окончателно връщане, и двамата сякаш се пазим от тая тема, но по различни причини.Явно той още си преосмисля нещата и не смее, а пък аз не бързам да ми заговори за това, защото отдавна знам - няма повече да го приема, той отдавна стана чужд.Още в деня, когато се изправи пред децета ни и каза , че в живота му има друг човек, по-важен от тях.Ето, това последното ни отроди от него.И мен, и тях.Сега се счупва да ни повторя, колко ни обича, как сме му най-важни на света, особено децата, колко ми се възхищава за силата и гордостта и за не знам още какво...сега дори отново отвреме-навреме нощува в къщи...сяда на пода в детската стая и заспива там.А оная глупачка звъни ли, звъни.Споменах му, че обмислям догодина с децата да се преместим в чужбина.Петнайсет пъти се обажда да пита, първо, категорично ли съм решила, после как ще се справим, после ще може ли да идва да ни вижда и накрая, да не повярваш -"ами ако има вариант да работя там в моята област, ще бъдеш ли против да дойда и аз"...това последното ме разсмя - той поначало не е много от работливите.А аз преди да родя децата, работих навън и то на сериозно място, знам каква мелачка е и каква конкуренция..Не като в България.Действително гледат какво знаеш и колко можеш.Трудно е.Но пък искам друга култура и друг старт за децата си, не чалгаджийското мислене на масата хора тук , нито просташките издънки на баща им.Въобще, всичко случило се дотук на много ме научи.Благодарна съм на себе си, че не останах затворена в обидата от изневерите и предателствата, че предпазих максимално децата си от грозни сцени, че надживях болката по онзи, с кого съм правила децата си с любов и който явно не ни е обичал достатъчно, за да ни щади.Така че той може и да се върне наистина към нас, а и към себе си, но само в главата си и в сърцето си, ако си спомни къде се намира този орган, аз обаче няма как да се върна към онази вярващата, дето навремето му е казала "да",нито към онази дето го гледаше как тръгва към поредната си среща и се скриваше под душа, та децата да не разберат, че е плакала.Тия сълзи одавна ме разделиха от него, през тях винаги ще го виждам чужд, слаб и немъж.Той остава баща на децата ни, но нищо повече.А аз искам да сме здрави и посред цялата трудност и безперспективност на живота в нещастната ни страна ние тримата някак си да си направим едно хубаво, щастливо бъдеще.Знам, че аз наистина ще си остана най-важната жена в живота му, но той няма шанс да бъде любимия и почитан мъж в моя живот.Защото в предателството спрямо деца и майка им няма нищо мъжко, нито пък почтено.Много неща осмислих през тежката ни зима.Осъзнах , че верни и добри могат да бъдат само силните.И че вече само някой такъв мога да пусна в сърцето си, в дома си и при децата си.Мисля, че и тримата го заслужваме.Може би ще ни се случи някой ден и тогава наистина ще сме щастливи.Може и да не се случи, но не е страшно.През страшната зима разбрах колко много ние тримата се обичаме и в това е целият смисъл.