Не съм предполагала, че някога бих писала в подобен сайт за някакъв мой проблем, но тъй като нямам на кого да споделя, се реших да споделя с този сайт.
Вероятно много от вас, ще ме упрекнат, ще ме нарекат с цветущи имена - може би го заслужавам, може би не...но аз просто се влюбих. А.. казват, че любовта била по-силна от всичко!

Аз съм студентка - на 22 години съм. От 3 години насам имах връзка с човек, който казваше, че ме обича.
Всичко започна в края на лятото. Живеехме заедно под един покрив с въпросното момче, под наем. Тъй като той не работеше от близо 2 години и половина, аз се грижех за прехраната ни, като работех от къщи - на компютъра. Продавах дрехи, играчки, аксесоари в Интернет.
В последните месеци непрекъснато се карахме - той все беше недоволен, държеше се грубо с мен. Не ме уважаваше. Но аз си затварях очите - може би защото бях прекалено добра и прощавах всичко. Позволявах да ме мачкат и да се подиграват с мен.
Но колкото и лоша да беше ситуацията - вярвах че ще дойдат и по-хубави дни и... нещата биха били тръгнали към хубаво.
Като довереница и като близка имах майката на това момче, аз виждах, че тя се държеше с мен много добре. Уважаваше ме или поне това показваше. Винаги й помагах с каквото мога.
Тя казваше, че живее и работи в Чужбина, но по-късно се оказа, че през цялото време ме е лъгала.
През това лято тя се върна в моя град, заедно с човек, който представяше за свое гадже. Той беше 11 години по-млад от нея.
Не съм си и представяла, че между нас би могло да се получи нещо, но... се случи! Междувременно в тази къщи непрекъснато имахме раздори, беди и много, много болка. Все за нещо се карахме и обикновено това бяха пари. Парите все недостигаха дори и за ядене. Връщайки се от Чужбина, майката която се казваше И. и "приятелят" й - Е. бяха без пукнат грош. Всичко падна на моите плещи.
Най-вероятно всеки би избягал на мое място. Всеки би се махнал, но аз постъпих изключително глуповато. Продължих да живея там и да плащам сметките и да се грижа за всичко. Някъде дълбоко в мен, вярвах че някъде там има някой от горе и ще оцени добрината ми. А и не само - мислех си че помагайки им, все някой ще оцени моите жестове и ще подаде и на мен ръка. Много ми се искаше да започна начисто някъде в Чужбина. Искаше ми се да си намеря хубава, работа, да си устроя жилище, а защо не и семейство там?! Даже аз все още го искам! Не виждам лошо в това...Често докато се карахме обаче, забелязвах че винаги Е. ме защитаваше пред И. и сина й.
В негово лице виждах един различен човек, добър, човечен, макар и преживял много. Виждах в очите му, че е страдал, виждах болката. Често споделях с него - в този дом нямах вече близки.
Един ден бяхме останали сами и...се случи - любихме се. Той ми призна, че се влюбил в мен, че ме обича. Аз също не бях безразлична към него и така започна нашата тайна и доста динамична връзка. С него никога не сме се карали. Междувременно той беше започнал работа в града и започнахме да заделяме тайно пари. Градяхме наше, общо бъдеще и мечти.
В един миг - някъде малко преди коледните празници избухна жесток скандал, в който и двамата напуснахме тази квартира. Още същата вечер, обаче тази жена (И.) се свързала със семейството ми, обиждала ме, клеветяла ме е и какво ли не. Разказала на родителите ми, че Е. е сутеньор и ще ме прави простит*а в Италия.
В следствие на което те подадоха жалба в полицията за това. Когато отидохме двамата да поговорим с моите родители за това, те му налетяха и го нападнаха. Нещата приключиха изкючително грозно.
Прекарах ужасни празници в болка, тъга и мисли по него...Много страдах заради него. Обичам го и искам да сме заедно. Бих дала всичко да сме заедно, но там е проблема че не искам проблеми с МВР, родители и прочие.
Сега те не ми вярват, даже ми се подиграват заради глупостта ми да живея при тези хора и това, че съм се влюбила в някой, който е бил чуждо гадже. Да, това е грях, но любовта не гледа на лице. Не пита на колко години си и какво правиш! Аз просто го обичам и искам да бъда щастлива!
Други жени на мое място биха искали парите, материалните блага и какво ли не. А просто искам само любов.. това е.
Тези дни Е. се свърза с мен, непрекъснато си говорихме и ме покани да бъда с него в неговия край, да живеем заедно! Проблемът е там, че ако бях отишла родителите ми, щяха да въвлекат полиции, хора и отново панаири и събрания на сеирджии. А това е последното, което искам. Не желая да да го въвличам в тези неща. Обичам го толкова много, че няма да си простя, ако аз съм виновна за това той да страда. Освен това баба ми получи лек инсулт, ставайки свидетел на цялата тая цигания.
Сега се страхувам от предстоящото - дали е разочарован от мен.!? Аз ли съм прекалено страхлива да рискувам и да изживея щастието си? Как да постъпя?!?!