Добър ден на всички читатели.

Пише ви едно крайно отчаяно и безсилно момче.
Изписах доста статии, по форуми, по сайтове, по вестници, къде ли не.
Писах с едничката надежда да открия онзи светъл лъч на надеждата и спасението.
Да открия покоя и сигурността, исках и все още искам просто да живея нормално.
Обаче надеждите ми не се увенчаха с успех..

Живея много кофти живот.
С разбито здраве съм от дете. Разведени родители, проблеми и конфликти в семейството ми
винаги е имало. 1-2 клас хлапе бях когато психолог установи че имам психоза и страхова невроза.
Живеех в непрекъснат стрес, баща ми правеше скандали, биеше ни.
Вуйчо ми от друга страна пиянстваше. В даскало бях пълен аутсайдер и никога не
съм могъл да се вместя в каквато и да било среда. Бях мачкан и унижаван, никога не съм имал приятели, приятелка.
През годините слабеех все повече. Вече 3 години си стоя все 54 колиграма. А съм 89-ти набор.
Имам по малък брат който откакто се роди, нашите все него глезиха, направиха от него един груб и необмислен човек.
Проблеми винаги е имало и все аз отнасях всичко.
Никой никога не ме е разбирал какво преживявах в училище, и какво ми е в душата.
Проблемите и прекалените страхове тотално унищожиха здравето ми, психиката ми.
Издържах едва до 8-ми клас и спрях да уча... нямах друг избор.
От там насетне, пълен живот на тотален социопат. Не ядях, почти не спях.
Започвах да се задъхвам дори когато направя неколко крачки.... 6-ти клас бях когато претърпях операция от която се установи че има шанс да остана бездетен, от което загубих още повече всякакъв стимул за живот.
Винаги съм бил социално неприспособим, особено щом попадна сред хора тотално се скапвам.
Всяка обстановка ме травмира и депресира.
Осъзнавам че загубих всичко, без образование, неработоспособен, с разбити нерви и здраве.
Тук където живея имам много врагове, никой никога не е проявявал разбиране към мен.
В нас положението не е по розово.
Вече се питам как да живея? Как да се спася?
Ходил съм да копая градини, да цепа дърва за по 10-15 лева.
Но от един ден, повече не мога да издържа.. до толкова ми стигат силите.
А и в днешното трудно положение, то как да се реализираш?!
Нощем имам кошмари, чувствам се самотен и разбит.
Боли ме че живея в такава кофти среда, че нямам това което се полага на един младеж.
Пиша за да потърся нкакво изцеление на тялото и душата си.
Знам ли? Не останаха ли толкова, добри хора в тая държава?
Искам просто да се махна от тук, да преодолея всичко това което ми е на главата.
Да победя фобиите си и да живея като нормален човек.
Мечтая си за две стаички, но да знам че ше имам спокойствие. Не искам повече.
Няма ли такива хора, които помагат на истрадали души като мен?
Готов съм да помагам на даден човек, да стопанисвам къщата му, или да му помагам в градиснката работа.
Стига само да е по силите ми. Искам просто подслон и някакви пари, било то и 200 лева на месец, колкото просто да не остана гладен, дето се казва.
Разглеждам в нета, има обяви за разни надомни работи. Също срещам квартири, срещу стопанисване.
Но все като се интересувам и удрям на камък.
Най-голямото ми желание е да се махна от тук. Може би ми трябват средства, може би имам нужда от специализирано лечение, в рамките на няколко месеца... или поне така ми се струва. В момента съм на ръба на оцеляването, и се съсипвам.
И най лошо е да се обръщаш и да виждаш че нямаш път, че няма един човек на който да се опреш. Всеки те съди и ти казва "оправяй се сам, кво хленчиш, къв си ти, и кво очакваш от хората"... Ето тея фрази чувам само. По дяволите защо никой не разбира какво е чувството да си в подобно положение. Аз не искам нищо на готово. Искам една реална подкрепа, някой който да ме измъкне от тази тиня в която съм сега. От там насетне квото ми е по силите, лек полек да си поема живота. Но възможно ли е ?!
Обръщам се с последна молба за помощ. Ако някой се трогне от моето писание, моля ви свържете се с мен.