Идат хубави празници, коледни и новогодишни.
Във всеки от нас, празниците предизвикват различни асоциации.
Един ги анализира според това, че са повод да се напиеш и да разпуснеш, друг ги анализира като един прекрасен начин, да покажеш на любимите си хора колко ги обичаш, да им поискаш прошка и т.н.
Трети анализира празниците, като нещо свято, и като ден в който да се обърне към богът в който вярва... да си пожелае повече успехи, повече мъдрост и упование в доброто, и прочие.
Като допълнение, бих прибавил че, празниците са преди всичко чудесен начин да останеш сам със себе си, да помислиш над много неща, да отдадеш душевен мир на самия себе си.
Да се насладиш на прекрасната атмосфера от коледни и новогодишни украски, светлинки, весела музика и т.н.
Всеки от нас, ще прекара тези празници по различен начин!
Някои ще ги прекарат весело в компанията на любимите си хора, други ще ги прекарат самотно и мрачно, трети ще ги прекарат в уединение със семейството си. И т.н. и т.н.
Пожелавам от сърце и душа, на всички четящи тези редове, прекарайте си едни чудесни коледни и новогодишни празници, бъдете здрави, весели и засмени. Дори на онези които често се надсмиват над писанията ми, които ме упрекват и съдят, даже на тях желая повече мъдрост, повече усмивки, и просто - бъдете по добри хора! Доброто е утехата в този сив и мрачен свят, то е светлината във човешките души, и е хубаво да го генерираме в себе си, както и да го следваме!
За съжаление, аз за пореден път, ще бъда от хората, които на празниците си поплакват, които са самотни, и чувстват липсата на добра компания, на обич и внимание.
Много хора ми казват – "коледа иде, трябва да си радостен, отпусни се,стига мъка и сълзи" . И да, може би са прави тези хора..
Но лично за мен, няма коледи и нови години, няма празници и делници.
Винаги отговарям - "И какво като е коледа? Празникът не ще успее да ми облекчи душата, или по точно казано - болката в душата. Празникът е само миг от вечността, и дори да цъфтя от радост през този миг, след туй нали пак ще се върна на другия ден в реалността? А тя е толкоз болна и свирепа"/.
Дори смея да твърдя че точно на дни като тези, ми става най-болно, и винаги плача. Това е именно защото изникват мисли и спомени, на такива дни си давам сметка колко много ми липсват някои неща. Замислям се, давам си сметка за това и онова, и сълзите просто бликват. Не можеш да ги спреш!
Защото, не е лесно да си младеж на 23 години... И да си сам, захвърлен и забравен от света, просто защото си по различен, и искаш да останеш верен на душата и разумът си.
Плача всеки път, та се раздирам от рев и мъка, като виждам как другите си гушкат половинките, как се радват пълноценно на празничните дни, получават подаръци в новогодишната нощ, щастливи са, и са обградени от любимите си хора..
А аз като се обърна, и какво виждам? Четирите стени, които са като клетка, като затвор. Обръщам се и няма никой... Нито имам момиче което да прегърна и да му кажа че го обичам, нито имам стабилно семейство с което празниците да ми протекат добре. Около мен само изкуствени хора, дразнители и тъй нататък.
Е, на какво в крайна сметка да се радвам, на какво да се усмихвам, кое да ме озари че да бъда щастлив ?!?
Като знам че времето неминуемо си тече и отминава, като съзнавам че почти 24 години, и делници и празници са пропилени... от туй какво по лошо ?!?
Остава ми само едно... Да си пусна великата българска народна музика, да ми запей отвътре българското благородно сърчице, и с бутилка бира във ръката, да удавя мъката си... да поплача, да ридая, докато почувствам че олекнало ми е в душата..
Ето така протича празникът за мен. И това е всеки път! Всяка година!
Точно в 00:00 винаги си пожелавам най съкровените желания, най любимите мечти... надявайки се те да станат факт през новата година, но туй все не се случва. Защо ли? Може би бог не чува моите молби.
А всъщност, ако човек е радостен и се чувства щастлив, ако в животът му има нещо красиво... тогава според мен всеки ден ще му е празник. И тогава не само на празниците този човек ще е радостен и щастлив, ами всеки ден ще бъде такъв и ще си прави така че да му е празник !
Но за НЕщастниците - щастието е далечна мина, и потънало е, сякаш то не съществува.
За някои истинското щастие се измерва в пари, малко измамно бих казал... но такива времена доживяхме. Случи се така, че днес нямаш ли пари, си никой... Без пари и слава, кучета те яли, нали ???
Е, разбираемо, времената се менят, идеалите остаряват, изменят се, но истинския човек в душата не се мени... той остава същият - рицар, със измъчено, и хубаво сърце. Съвестта когат е чиста, тялото и всичко друго също е такова. Но замърсиш ли съвестта, мръсен си и като личност, нема спор в това нали ?
В случая и аз както всеки друг човек имам нужда от пари.. но за мен парите никога не са били идея главна, нито средство да се перча, че видите ли аз съм богаташ... НЕ, за мен парите са необходимост, и съм за това парите да се влагат точно и на място, а не за безразборни глупости и фалш!
Ето туй е мойто виждане за парите и радостта.
Обаче аз съм беден, какво да се направи. Няма кой да ми даде.
Държавата е казват бедна, ама може депутати нагли да се радват и раздават с купища пари... Държавата е казват бедна, ама тей престъпниците и крадците никак бедността не ги лови.
Къде е правдата, къде е кривдата ,пак остава май да помълчим..
Та туй е, не ща за себе си щастие. Не искам купища пари. Искам малко, искам просто да бях обичан, от туй не зная нийде дет да има, нещо по добро.
Имам си едно момиче, виртуална скайп любов. Да, обикнах я, и вече стана две ли три години, откак си пишем с туй момиче. Привързах се, някак заживях със мисълта за нея... казах си, хей там некой слънчев и прекрасен ден, ако животът ми се пооправи, бих поискал само да съм с нея, да се видим, да направя тъй че да изгрее усмивката по нейното лице. И за туй мечтая аз,. за нея. Не за нещо друго, не за нещо непотребно.
И, на празниците ще усещам липсата и, ще усещам километрите които ни разделят, и ще чувствам как не съм щастлив защото тя не е със мен!
Ако не бях бедняк, щях нещичко да и купя, да и пратя някакъв подарък... страшно искам да я изненадам. Ала нямам, парите у семейството ми, винаги биле са дефицит. А от туй тежи... защото нема болка по голяма, от туй да искаш да си изненадаш ти любимия човек, а да немаш средствата да го направиш.
Някой би казал "ами бачкай и си събери пари", и да така си е. Обаче никой никога не ме попита, дали не съм опитвал... дали не е имало факти които да ме възпрепятстват, да направя каквото и да било. Дали не съм проблемна личност, със разбити здраве и мечти...
Тежко, тежко... и да го описвам, зная никой пак не би ми вярвал. Зарад туй ще спра до тука... и ще кажа само, пожелавам ви да сте щастливи, ама истински щастливи. Слънце посред зима да ви озари, и никога да не изпадате във тежки и душевни рани, във каквито аз изпадам, както и ония, хората които са ка'т мен.


Весели празници...