Здравейте.Искам накратко да разкажа за живота си.Момче на 20 съм от място близо до Пловдив.Ще започна последователно да пиша и то накратко.Досега сме сменили общо 7 жилища,като сме се устроили в 7-мото от няколко години.Майка ми и баща ми са се развели някъде през 1995 г. Майка ми сама ме е отгледала с помощта на баба ми и дядо ми.През годините не бях близък с баща си.2000 година почина дядо ми (на баща ми бащата),двама мои прадядовци и една прабаба.Тогава за първи път ми стана тъжно за нещо в живота ми.Година преди това пък загубих домашното ни куче някъде на улицата,та и за него ми беше мъчно.В първото ми училище учих 4 години.Това бяха най-вълшебните 4 г. от живота ми.Почти всички от класа ми бяха приятели,дори си имах "гадже" с което обаче дори не сме стигали до целувка.След това завърших 4 клас и за разлика от по-голямата част от съучениците ми трябваше да сменя дома си и да се разделя с всичките ми приятели,любимата ми учителка и с приятелката ми.Таях надежда,че в следващото училище в което ще отида ще намеря отново щастието.В тази година се разделих с училището си и с дома си,а и през нея почина моя чичо кръстник на 46 г. и моя прадядо падайки от стъпалото на трамвай.Нелепо общо взето се развиха нещата.Винаги съм искал да тренирам бойни изкуства,но и винаги съм бил с 1 бъбрек и поради тази причина лекарите са ми забранили натоварвания.Както и да е.Времето напредна,месеците извървяха и аз започнах да уча в кварталното училище.Отивам аз на 15 септември и никой не познавам.Още оттогава всички ме гледаха злобно и ме намразиха заради това,че съм чужд ученик и идвам в техния задружен клас от години.Формира се една група от момчета,които не спираха да ме мачкат физически и психически,а и покрай тях на другите съученици и съученички им ставаше забавно и те започнаха да се включват.Не е било рядкост да съм бил посинен,разкървавен или със скъсана чанта или скъсано яке.Веднъж им се изрепчих и на 2-3 пъти след училище искаха да ме пребиват,та гледах да си мълча.Всеки ден щом дойдеше междучасието всички идваха при мен и ми заповядваха какво трябва да отида да им купя от еди къде си за ядене,защото иначе ставало лошо.Когато им купувах заръчаното те още от вратата в класната стая извикваха в 1 глас-Аре бе олигофрен м*йка ти дее*а давай яденето насам бе помияр.Редовно ми искаха химикалка или празен лист за контролно.Давам аз химикалка на някой и накрая на часа,той демонстративно я чупи пред очите ми докато се смее мазно.Или пък давам празен лист на някой,той го смачква и ми го хвърля в лицето след,което казва на г-жата,че съм направил боклук по земята.Веднъж някой се беше изпикал в коша за боклук и отново ме караха мене да ходя да го изхвърлям.Веднъж в час по изобразително изкуство някой ме потупва по рамото.Спирам аз да рисувам,обръщам се и баам силен удар в лицето.Оттам целия чин в кръв и аз ходейки по коридора,за да се измия всичко правя в червени капки.Това е една малка част от случилото се в това училище,като разказаното се равнява на 1 прекарана седмица там.А аз прекарах там цели 4 години.Веднъж се оплаках на майка ми и приятеля и с който живееше отиде и заплаши онези гамени.Само,че после започнаха с подигравките,че съм мамино синче и всичко си продължи постарому.По едно време дойде да учи в класа ми едно момиче,което страшно ми напомни на гаджето ми в старото училище.Но за разлика от нея тя се държеше,като всички останали с мен,а на външност ми напомняше на гаджето.Оплаквал съм се неведнъж на учители,учителки за тормоза и не и не няма решение.Поисках да се махна от училището,но майка ми не искала да рискува да ме пуска сам да пътувам по 1 час до старото ми училище.Бях пълен отличник до 6 клас най-много 3-4 петици на срок да имах.После залезнах и станах двойкар и слабак.Винаги ме караха да им подсказвам обаче на класни и контролни иначе ставаше зле за мен,а ако подскажа грешно ставам пълен дебил в очите им.По едно време бях пред изключване,заради неизвинени отсъствия,защото се опитвах всячески да избегна този тормоз.Взех,че се влюбих в 2 момичета от класа си и едната изобщо не отвърна на чувствата ми.Затова след време опитах с другата и на Свети Валентин отидох и и подарих букет цветя,а тя ме изгледа злобно захвърли го някъде настрани и ми се изсмя.На вечерта и пратих SMS колко я харесвам и как не спирам да мисля за нея и резултата от това беше,че в следващите дни тя ме търсеше с някаква нейна момчешка компания да ме бият,а веднъж отървах кожата но пък те мятаха пиратки по мен.Мина всичко това,както и още мнооооого други все подобни неща и дойде една пролетна ваканция.Спомням си,че още от първия и ден се разболях с шарка и до последния и ден прекарах затворен в нас на хубавото време,докато другите караха колела.Както и да е.Преди да започна да уча в Ада сменихме още 2 жилища,а лошото беше това,че аз като малко дете бях все вътре,а нашите се спукваха от караници,скандали дори побоища и чупения.Една лятна ваканция си купих малък мотор и си карах по улиците и на няколко пъти разни гамени от квартала ме причакваха и целеха със все сила с камъни по гумите ми от злоба дошла незнайно защо.Та на някой дори имената не знаех.Времето отлетя за тях,а аз едва го дочаках.Завърших и се махнах от това у-ще.Записах се в гимназията вече.Първоначално всичко вървеше добре,сприятелих се с други хора от класа и още от първия ден се влюбих лудо в една съученичка.Поисках и скайп и писахме в продължение на 3 месеца.През това впеме излизахме с още хора от класа,ходехме или в тях или някъде на кафе.Призна ми,че съм нейния най-добър приятел от момчетата.Аз много се зарадвах,че съм си спечелил такова място,но все още копнеех да я целуна.Тогава обаче тя хлътна по "мачото" в класа и хоп за 1 седмица те тръгнаха.Тя поспря да ми споделя толкова.Вече само аз и пишех,а не тя на мен.Като,че ли нарочно стояха на чина точно пред мен и се целуваха с език по 10 минути непрестанно.После тя веднъж ми каза как е прекарала Новогодишната нощ с него в нейното собствено легло били спали и било супер.Аз на другата нощ се събудих с заседнала буца в гърлото и ми се щеше всичко това да е кошмар.Депресирах се много,станах затворен,мълчалив,постоянно слушах тъжни балади и пушех нервно цигари.Приятелите ми лека полека започнаха да странят от мен,но все още се задържаха.Тогава нещеш ли се появи едно копеле в съседния клас.Казвам копеле,защото това беше един от враговете ми в предишното училище и сега беше дошъл тук.За нула време разнесе някакви лъжливи слухове как на Свети Валентин съм подарил цветя на някакво момче вместо на онова момиче в което бях влюбен.Стоя няколко месеца там,аз винаги оспорвах твърденията му и го опровергавах,но без успех.След 3-4 месеца той напусна училището,обаче на "приятелите ми" от класа им хареса да се бъзикат с някой и отново в продължение на нови 4 години аз изтърпях един унищожителен психически тормоз.Момичето,което толкова обичах ми се подиграваше,както и останалите.Аз на единия му шибнах една и цайсите му отлетяха на земята,но не стана нищо,защото бях сам срещу всички.AGAIN...През това време починаха някой далечни роднини,но после дойде шока.Починаха кучето ми,баща ми,последния ми прадядо,две лели,моята скъпа прабаба,която делеше един покрив с нас в продължение на години по стечение на обстоятелствата.Почина баба ми след което и дядо ми.Един приятел също загина млад по нелеп начин.Всичко това ме срина.Дълго време незнаех откъде ми е дошло всичко това и постоянно страдах за времето в което бях в първото ми училище.В мен има и голяма вина.Понеже не бяхме много близки с баща ми преди няколко години с други приятели от класа ми,различни от първите за които споменах по-нагоре ходехме в едно кафене в блока на баща ми.Понеже бяхме отчуждени с баща ми(но не в лоши отношения,а просто някак си чужди бяхме),аз винаги минавайки покрай блока му свеждах глава,слагах си качулката и отивах в кафенето под него.След време се чух с баща ми,попита ме защо не ходя,но не можех да му кажа,че го имам за малко чужд и не му казах разбира се за кафенето.Той,като,че ли малко се пообиди,но се разбрахме,когато се оправи времето да отида да се видим.Само,че аз постоянно си измислях работа/причина/оправдание,за да не отида днес,а другата седмица.И така седмица след седмица и накрая ми съобщиха,че го няма вече от няколко месеца,а мен дори никой не ме е известил за случилото се.Почувствах се гадно,осъзнах каква грешка съм сторил и тогава ми се прииска с двойна сила да върна времето назад.Отидох на гости след доста време на баба ми,тоест майката на баща ми.Тя се беше стопила.Аз си я спомнях весела,жизнерадостна с кестенява коса.Изведнъж ми отваря вратата някаква дребна баба с треперещи ръце,снежнобяла коса,с инхалатор пред лицето си и тежаща 35 кг.Тогава разбрах,че много се е влошила след смъртта на сина си,тоест баща ми и ме обвини как така не съм се сетил толкова време за него.Разказа ми как той ми бил звънял за рождения ден,но аз не съм получил обаждането му,защото съм си бил сменил вече номера.Той и бил казал как е самотен и болен и как сигурно не го търся,защото ме е срам от него.А не беше така просто ми трябваше повече време и желание,за да се опознаем по-добре.Бил отишъл веднъж до аптеката,но по пътя му прилошало и взел,че паднал в някаква канавка и целия се посинил.Нямало кой да го вдигне от там,защото го взели за пияница.Накрая някаква жена му помогнала да излезне и той в знак на благодарност и дал парите си с които бил тръгнал до аптеката.А аз не предполагах,че е в това състояние,винаги е бил толкова забавен и остроумен.Тогава реших да се променя и да отделям повече внимание поне на баба си.Тя ме помоли за разни неща,аз ги изпълних.Обаждах и се всяка седмица по един-два пъти да я чуя.Една сутрин обаче станах и си казах-Добре бе тя на мен ми е баба и от 2-3 месеца досега тя нито веднъж не ми се обади,а все аз я търся и се интересувам от нея.Спирам да и звъня да видя кога тя ще прояви интерес към внука си.Понеже знаех,че има GSM от който звъни на други роднини почаках да ме потърси.Минаха 2 месеца без да се чуем и ми се обадиха да ми кажат,че е починала.Стана ми гадно,но още по-гадно се почувствах,когато ми казаха:Тя все чакаше да и се обадиш,чудеше се защо не я търсиш,дали не и се сърдиш се питаше.Отново останах сразен и чувството ми за вина се усили.Голям съм тъпанар.Толкова по тази тема и то накратко преразказана.Голяма мъка беше,когато дядо ми миналата година март месец ми се обади и ми каза да му помогна за една работа,че сам няма да се справи,а месец по-късно носех ковчега му към една селска каруца за погребението му.Беше неочаквано и той,както и баща ми си отиде много млад.Всички тези неща ме измъчват всекидневно преживени през годините.Почти всяка нощ се случва да сънувам кошмар,а понякога са такива,че се будя със страх.Но има и други проблеми.Например това,че досега не съм имал приятелка с която да се обичаме.Това ми тежи адски много.Опитал съм с много момичета да завържа контакт и винаги слушам едно и също от тяхна страна:Не си мой тип;Аз вече си имам момче,което да дарявам с любовта си;Симпатичен си,но характера ти е странен,не ме разсмиваш много.Другото,което ми тежи е това,че имам само един единствен приятел.Другите ми приятели от училище откакто завършихме изчезнаха,спряха да отговарят по Скайп,телефонните номера са им други и така излезнаха страшни предатели,а разчитах на тях.Лошото в случая е не това,че имам един приятел,а това,че този приятел е болен от години.Трудно с него може да се върви някъде за повече от 30 мин.Веднага започва да се чувства зле и т.н. Затова аз съм принуден да си стоя главно вкъщи или да излизам сам навсякъде.Той доста често е изнервен и си го изкарва на мен,а и все по-често се срещат разногласия между нас.Но иначе е добър човек,помагал ми е много в живота и през последните 7 години е неотлъчно до мен в добро и зло.Но аз имам нужда от друго.Искам да открия любовта,да имам добра работа и т.н.,а не да бъда вечния самотник.Тежи ми също така,че майка ми и приятеля и напоследък хич не се разбират и са пред раздяла.Тя е кълбо от нерви и само крещи наляво-надясно и изтерясва.Днес например са се изпокарали с майка си,тоест баба ми и сега са обидени една на друга.Приятеля и пък напоследък се е пропил и само скандали и напрежение около тях.Незнам защо,но когато излезна в квартала и се погнусявам от всичко заобикалящо ме.Изпитвам гадно усещане,сякаш мрязя това място.От една страна искам да се махна от тук,защото ми напомня всичко за жалкия ми живот и ми се ще да опитам късмета си в Чужбина,но от друга страна съм свикнал с най-верния ми приятел,който обаче е болен на легло и не мога да го оставя тук сам.Той също няма приятели други,а и аз няма да има с кого да споделям.Страдам ужасно много за бъдещето,нервирам се от настоящето положение и се страхувам много от бъдещето,защото то ми е неизвестно и непознато.Това не съм аз вече както съм си спокоен изведнъж тръгвам с колата някъде да върша работа и стигам до 150 км/ч. и докато карам се вбесявам все повече и повече без да го искам.Безработен съм от много време насам и никой не го интересува,че търся работа по обяви и т.н. Никой не ме вика,но нищо щом така са преценили тяхна си работа.Поне спрях цигарите и не пия,че иначе щях да съм,като комин.Общо взето това е моя живот в съкратена версия и доста още пропуснати негативни неща.Бъдете живи и здрави и разберете,че не всичко е пари в този живот и,че трябва малко повече човечност.