Здравейте!
Ето че и аз реших да се \\\"изповядам\\\" тук... Едва ли, някой ще се заинтересува от това което ще напиша, но сякаш имам нужда да си излея всичко... Нямам приятели, с които мога да поговоря и може би и аз съм си виновна ( макар като се замисля не мога да проумея причината за това), но това е друга тема. Причината поради, която се чувствам ужасно е друга и това е моя годеник. Той не е виновен, само аз съм виновна за всичко и ужасно много искам да се променя, но не се получи и за пореден път... Аз, аз съм най- лошият човек на света... Може да не съм убила човек, но с държанието си убивам любовта на хората около мен, убивам всичко красиво, убивам нежността.... Убивам всичко...!
До такава степен наранявам и \\\"убивам\\\" най- много годеника си, че дори днес той си позволи да ме убиди с най- различни епитети и накрая като видя, че дори не се замислям какво е станало и какво е казал, изрече думите \\\"Мразя те\\\"... Толкова много ме заболя. толкова гадно се почувствах.... и дори и сега като го пиша и отекват в главата ми думите, напират сълзи в очите ми, които не мога да спра... Не го опреквам, аз си го заслужавам не знам аз дали бих могла да изтърпя дори и част от това което той вече година търпи...
Държа се супер глупаво, гадно и дори не знам на какво се дължи, не знам каква е причината да бъда толкова лош и гаден човек. Не знам каква е причината да съм толкова сърдита на себе си и другите около мен, не знам каква е причината да бъда толкова злобен и сърдит човек .. Не знам... наистина не знам. Но наистина вече искам да се променя, искам да забравя дори за това колко съм лоша, да се събудя и това да изглежда само като един ужасен кошмар.
За 10 мин. мога да си сменя 1 000 пъти настроението, да се скарам с всички, да се развикам като някоя истеричка и не знам какви още неща.... Лошото е, че осъзнавам абсолютно всичко, което правя, карам се с мъжа си и след това 5-10- макс 15 дни съм мила и след това същата история на ново. Обещавам че ще се променя, но само с обещанието си остава винаги... Дори вече не помня колко пъти съм го обещала, може би е повече от колкото са звездите на небето... Не искам да бъда такава кучка, имам си всичко което ми трябва, най- прекрасния мъж на света (който въпреки лошия ми нрав и характер ми огажда за всяко нещо и ме глези колкото дори не може и човек да си представи, макар че не заслужавам нищо подобно), имам си и семейство ( може да не е от най- добрите, но си е моето)... Какво повече ми трябва, защо съм толкова сърдита????!
Мисля че едната причина е \\\"моите приятели\\\", които ме оставиха без реална причина за това, може би ме е яд като ги гледам в Фейсбук, как се радват и излизат заедно, без мен, но защо заради тях си го искарвам на хората, които наистина ме обичат които наистина се стараят много да ме радват, а аз се сърдя все на тях и ме е яд на другите момичета, че ме оставиха... Дали тези мои \\\" приятелки\\\" заслужават това да мисля толкова за тях, да ме е яд толкова на тях..? Винаги съм се опитвала да правя всичко за \\\"приятелите\\\", да угодя на тях (много пъти дори мама или тате са ми казвали че бъркам, че да не се раздавам толкова за непознати хора които не го заслужават, но аз \\\"Не, те са ми приятелки, за тях всичко правя\\\"), сега се питам заслужавало ли си е...? Но може би и там също ми е грешката, обвинявам ги, яд ме е, че ме изоставиха, някак не мога да им простя....
Разписах се толкова много, такива лукуми разтегнах, че е време наистина да се спра. Ако все пак някой прочете това, благодаря за отделеното време, но едва ли някого ще се заитересова от такива глупащини... Хайде стига съм писала чао от мен.