Здравейте! Пиша ви в мамент на отчяание. Незнам но мнага ме боли покрай сарцето, незнам сърцето ли е или душата, но много боли. Омръзна ме не от безпаричието не от месълта как ще преживее семейството ми утрешния ден, от това, че съм нажелана от никой. Всичко започна още в детсвото ми. Родителите ми се разведоха когато бях на не повече от 6 години. Обичах много майка си и пожелах да живея при нея, но тя ме обвиняваше, че аз съм виновна за развода й и за настоящия й живот. Бях пренебрегвана от другите деца, тъй като бях дете на разведени т.е. пропаднали и нямах право да играя с тях. Давах всичка харчех излишни пари за да имам приятели, но така и не получих. Станах тинейдър изглупях и си мислех, че като ме има всеки съм нещо, но не след дълго разбах, че и тогава бях използвана. Спрях, но бях излъгана, че съм обичана. Един мъж ме пожела да стана майка на нашите деца и аз наивната повярвах, че най-после ще съм щастлива. Имаме две прекрасни деца. За 16 години съвместен живот чух най обидните и най отвратителните думи в моя живот до сега, бях гонена 6 пъти и в името на децата или може би заблудена,че мога да получа обич се връщах. Сега пак ме гони и обижда. Омръзна ми от дете да не съм желана от никой искам да приключа този мой живот явно не си заслужава щом като и майка ми не ме желае, а вече нямам нищо което да им дам нито пари нито време просто нищо... Боли ме единствено за моите ангелчета те са прекрасни деца, кротки разбиращи че няма и не ме обвиняват поне те за нищо, но въпреки всичко ме боли там където е сърцето. Мисля да ги оставя поне пенсия ще получават за починал родител, отколкото да ги науча на вина за която намат никиква вина.