Знаеш ли какво е, години наред баща ти да те бие до посиняване, и да те души с вьзглавници?
Да бие майка ти.... да и изневерява с шибани к*рви...
Знаеш ли какво е, години наред да имаш пиян вуйчо който като се напие, да те гони с нож да те дупче и посред нощ да скиташ по улиците, да не знаеш къде да отидеш?
Знаеш ли какво е в даскало да ти трошат чина отгоре, да те пребиват, всичко да е срещу тебе...
И за капак, знаеш ли какво е да имаш брат интригант, циничен и болен идиот дето само интриги прави, и като ти писне и го удариш, хайде после баща ти идва и те мачка от бой?
Знаеш ли какво е, майка ти след години търпение да се разведе с баща ти и накрая да си хване втори мъж и той да излезе крадец, такъв дето откак се помни е живял по квартири, неплащал наеми, натрисвал се на главата на някакви хора, ограбвал е квото има в къщата им и е заминавал... И така до следващата жертва...
Имаш ли представа какво е, майка ти точно с такъв да се забърка, и той да ходи да краде, да лъже само че ще измъкне семейството от кризата, а всъщност да го тласка още по надолу ...


И накрая, знаеш ли какво е да се скапваш, да имаш социална фобия, да не можеш да си изразиш мислите дори... За нищо да не ставаш... Да лягаш да спиш, и да си като смъртник, ставаш и ти е зле.. вие ти се свят и на никой не му пука от това...
Още 6ти клас, едва 13 годишен да си бил, и да са те подложили на операция от която ти казват - има шанс да останеш стерилен, тоест - увреден...

И така години наред... слабост, мизерия, безпаричие, насилие...


Кажи ми, туй живот ли се нарича ?


Всеки ти казва: Ти си слаб, стегни се, кво се оплакваш...

Никой обаче не ти подава ръка...
Никой не те пита, ти как издържаш... дали имаш сили, дали не ти е писнало вече, а?
Никой не те пита, как изкарваш секи ден, който за тебе е поредния пропилян...

Коства ми луди усилия да се боря...
Да, буквално се боря... с последни сили, сякаш вече въздухът не ми е достатъчен... Борба да дишаш, се нарича това..............



А Винаги съм искал толкова малко...
Никога не са ме блазнели много пари, или пък многото богатства, жени и т.н.
Никога не съм се водел от някакви такива мании!
Просто винаги съм гледал да искам едно единствено нещо, най-ценното - СПОКОЙСТВИЕ !!! От туй по хубаво няма...
Още като дете, си мечтаех за живота, който искам да живея... Затварях си очите и си представях как живея в малка но добре спретната къщурка, лично моя, която аз със свой труд съм заслужил...
Представях си как имам прекрасна съпруга и деца, за които отдавам целия си живот и всичко което имам. Представях си как посрещам утрото в очите на жена си... Как живея заради това !
Ето това съм искал винаги...
Нищо друго не ми е нужно за да живея..

Преди години, един стар човек ми рече - “ Повярвай в нещо, в някаква идея. Нека това ти дава сили.
Самата мисъл че ти преследваш някаква кауза, че се бориш за нея, това значи ЧЕ СИ ЖИВ!
Когато те питат за какво се бориш, ти с ръка на сърцето ще заявиш каква е твоята истина, какво е твоето дело. „



... Тогава се замислих над тези думи!
И замечтах... За Великата България...
Да, тази България която е в моето съзнание, няма нищо общо с тази която е днес. Заживях ето с тази идея, да видят очите ми СИЛНА И ПРОСПЕРИРАЩА БЪЛГАРИЯ... Чиста, Свята, с всички свои красоти и с достоен живот за Българите. ДА, аз съм Българин! Това само ме интересува. Не ми пука за руснаци, австрийци, немци, французи, американци... Не ме грее за нищо друго, освен за БЪЛГАРСКОТО...
Ето това даде смисъл и утеха на живота ми...

Докато разни боклуци ходеха да се скитат по шибаните улици, и докато пиеха и се чудеха с кое момиче да се погаврят и каква простотия да извьршат, през тва време аз си стоях у нас слушайки химна на Родината и рисувах трибагреника... Пишех стихове, патриотични и надъхващи... Ходех до библиотеките да си вземам четива за Родината, четях за въстаниците, за изначалната българска религия... Четях, и от очите ми се ронеха сълзи...

Това са моите мечти, това са моите идеали...
Да бъда отдаден на либе и родина...
Аз друго не желая, не очаквам, не търся, не искам!!!
Очите ми да видят Обединена и Целокупна България, от Дунав до Бяло море, и от Охрид до Черно море.. това е моята БЪЛГАРИЯ! ...


Само че през всичките тези години, животът ме набутваше, набутваше все по ниско в блатото... вземаше ми всичко и осъзнавах че за да се боря за каквото и да било, то първата стъпка е да оправя собствения си живот... защото докато положението ми е така трагично, аз с нищо не мога да допринеса, за да РЕАЛИЗИРАМ тъй жадуваните и съкровени мои ИДЕАЛИ...

Само че, така като гледам, то всичко става все по лошо... но не се оправя...
И ще си остана само с мечтите...
Този свят, тези мечти, тези идеали които съществуват в съзнанието ми, те само там ще си и останат...


Истината е гадна, корава, бездушна, жестока ... но... ИСТИНА .


Каквото и да си говорим, истината е ясна- живота е скапан, всичко в него е уродско и не заслужава никво внимание... всичко е един мрак... и тежко ти, ако този мрак те повлече... нерви, здраве, воля, просто всичко ти отива по дяволите.


Имах една голяма снимка!
Беше сложена в рамка, като портрет.
Там, на тази снимка съм на 6 месеца до колкото са ми казвали нашите.
Тя беше в стаята ми, но сега не знам , явно са я прибрали .
И, като съм се поглеждал на тази снимка, съм си казвал: - Еех... какви невинни очи... сякаш се чете нещо в тях... Това дете (АЗ), дали тогава е разбирало какво нещо е живота всъщност, дали изобщо е можело да си представи че баща му ще го пребива, че ще живее в гадно време на ужаси и падения, че ще му се късат нервите и ще бъде обект на болката?

... Вероятно – НЕ.
Защото никое дете не може да бъде готово за това, тъй като то просто не го заслужава.


Каква ли е съществената разлика, между някогашните и днешните времена?
Много е просто и ясно ...

Някога, доброто е преобладавало може би... И се е извоювало по упешно, доказвайки се над злото!

Днес обаче, да си справедлив човек и да тргънеш да се бориш за вьзраждане на истинското, на доброто, означава предварително да се подготвиш ,че за теб започва страшна битка... Защото ще започнат удари от всички страни.. нападки, хули, ругатни... Всичко това ще се старае да те срива и да ти казва \"няма пък, ти няма да победиш, каузата ти ще умре\"...
Жестоките факти, това ще правят...
И ако ти имаш несломимата сила да не се отклоняваш от този път никога и да противостоиш над всичкото зло, доказвайки своята кауза... значи наистина в теб има сила, която може би се среща веднъж, на милиони.

Не знам защо стана толкова сложно и ужасно вече, и вместо като ужасни, да бъдат представяни истинските ужасии, то напротив... те биват представяни като нещо нормално, а истинското нормално което се бори срещу ненормалното, бива заклеймявано, осъждано и репресирано... И това е редовно.


Това е ясен показател че господ няма.
Светът се движи от МАМОНА, който в случая е черната страна, за жалост - Властваща по тази земя.
Мамонът се мъчи да привлече колкото може по голяма част, да повлияе на тези слабите, именно защото чрез тяхната слабост, те са податливи на грешното...
И тъй като не им достига волята да се запазят, той ги повлича и ги вкарва в плен на изкушенията, пагубните страсти, жаждата за доминация, и така ги сломява... унищожава ги.

В същото време, това зло прави всичко вьзможно да срине онзи - способният, деен и интелигентен човек който се е абстрахирал от всичко което може да го повлече, който открито води битка да остане борец срещу неправдата! Да победи!



Силният (душевно чистият и непорочен) човек, ще победи! Ще надделее, ще се запази, защото е чист и силен... там - в душата. А над тази сила, никакво зло не може да властвува!

Учителя Петър Дънов казва: – „ Злото няма сила, то използва вашата сила! “



Моят живот (ако изобщо можем да го наречем така), е пълното доказателство, че страдат и се мъчат, само хората които са добри... Които цял живот са искали малко, но са получавали само удари....
Жестоки удари...


Вече нищо не остана...Но имам душа!
чиста ми е съвестта, и съм по съгласен да умра, поне да не се тормозя повече... Но никога не бих предал това което нося там- под опаковката, наречена - тяло.



Това е драги читатели...
Вероятно може да ме вземете за луд, но това съм аз...

\"Лудите , Лудите \" - те да са живи...


Тъй казваше, един велик човек....