Днес имаме АНАРХИЯ вместо БЪЛГАРИЯ.

Докато определена част от Българското съсловие тъне в мизерия, проблеми и нищета, то друга част се изпотрепва за власт, кинти и какво ли не. Докато едни броят стотинките понеже не им достигат да си купят хляб, други не си знаят имането и парите.
Докато едни са със задух, депресия и слабеят с всеки ден, тъй като животът им си отива и свещта им угасва, то на други изобщо не им пука от това.
В тази зловеща епоха на падението, никой- никого не познава и никой- за никого не му пука.
Тоя който има спокойствие, стабилен дом, храна и хармония, той как да повярва на този който няма нищо друго освен; Глад, страх, агония, болест... и т.н.

Трьгнала някоя си заблудена душа да търси помощ... И от кого?
От едни същества без души и съвест, които по скоро биха те доунищожили отколкото да ти помогнат.
В този глобалистки и грозен свят, да търсиш помощ и подкрепа, е все едно да дириш игла, заровена в купа сено...

Тъжно, ама факт...

Остава ти да търпиш, мизериите у дома си, да търпиш капризите на брат си, разюзданото поведение и безотговорността на семейството си.. както и вандалите, които не ти дават вьзможност да дишаш..
Колко може обаче да търпиш, при положение че боли, не се трае.. Душата на човека не е създадена за да бъде в окови.. Тя иска да бъде свободна, за да придаде хармоничност и спокойствие и на тялото, на съзнанието... Неправдата не се търпи...
Обаче си проклет, проклет да страдаш и да се мъчиш.. Това е.
Няма кой да ти помогне... Сам си...

Ницше някога казваше – Боговете са мъртви и човекът е оставен сам на себе си ..

Прав е бил човекът...