Здравейте!

Пише Ви млад мъж на 31 г. Един самотен странник, чувстващ се изгубен...
Нуждая се от тотална промяна в живота си.
Търся си спокойно и уютно местенце, в някое българско село, по възможност без представители на ромски и подобни етноси и набези, където хората са задружни, приветливи и държащи на връзката със Земята и естествените човешки добродетели!
По никакъв начин не мога да се социализирам в тази цивилизация и напрегнатия живот в градовете! Но мога да живея и в някой по-спокоен град!
Имам някои психологически увреждания - страхова невроза от 10 годишен, панически атаки и вкоренен срам от тълпи и много хора на едно място, нощни кошмари и т.н. Доста слаботелесен съм и през повечето време чувствам някаква хронична умора! Това е и причината да не мога да намеря своето призвание и начини за препитание в този живот. С повечето хора не успявам да се сработя и сякаш нямам какво да си кажа. Чувствам се като някакъв аутсайдер в този свят и все повече изпитвам вътрешни липси и чувство на отчаяние в себе си. Измъчва ме и самотата, това, че не срещам нормално и обикновено момиче, с което да създадем своето кътче на любов, взаимно разбирателство и истинска връзка помежду си.
Опитвал съм много пъти да започна живота си на чисто, попадал съм на места, където ми е било адски трудно да оцелея и в крайна сметка съм оставал на милостта на улицата, спял съм по градски пейки и съм видял какви ли не несправедливости по различни места. Живял съм известно време с жени, които или са се оказвали зависими от алкохола или са имали други мании, увреждания и т.н., и в крайна сметка изходът всеки път е бил разбито сърце и болка за мен.
Работил съм известно време ден за ден, колкото някак си да преживея, но е било много трудно. Тежко ми е да понеса жестокостта на обществото, в което живеем. И като цяло 31 години от живота ми преминаха в страдание и изпитания.
Много опити все с последващи провали се наложи да понеса и с това загубих вярата и до голяма степен и надеждата, че може нещо да се промени в живота ми. А годините си вървят и е тежко да осъзнаваш, че просто животът си тече, изтича като пясък между пръстите ти, без ти да си участник в него и без възможност да го изживееш....
Всичко това е резултат от тежката семейна среда, в която съм израснал - среда на бедност, насилие от страна на баща ми, алкохолизъм от страна на вуйчо ми и дележ между мен и брат ми, понеже винаги той беше обичаното дете, а аз отхвърления....
Оттук наследих много травми, които нося до ден днешен и поради липса на финансови възможности да се лекувам - с всеки ден става все по-зле ситуацията ми.
В училище бях аутсайдер, черната овца в стадото и понасях неразбиране и унижения от връстниците си. Това беше причината, психиката ми да рухне и да прекъсна образованието си след осми клас...
Накратко казано, съвсем накъсо, това е моята житейска история.
Сега съм в етап, в който си търся живот сред добри хора, сред които да се чувствам себе си и в безопасност. Напоследък попадам на няколко видеоклипа в Интернет, за хора на възраст живеещи в почти празни села, които си гледат животинки, работят си по двора и се хранят с чиста храна. Готов съм, ако такива хора си търсят свестен човек, да им бъда в помощ, срещу подслон и храна, а ако решат - може и някакво заплащане. Стига работата да ми е по силите. В мое лице може да имате човек, който няма да ви предаде!
Но понеже съм попадал на злоупотреби и хора, които са се опитвали да се възползват, съм станал доста мнителен и е добре, ако някой се свърже с мен, първо да комуникираме известно време, да има някакво взаимно опознаване и тогава бих поел рискът да отида на евентуалното място.
Също така съм склонен да отида да живея при някое добро момиче/жена, която си търси верен и истински партньор и оттам нататък заедно да решим как да си бъдем полезни и да градим своя път, разбира се, ако си допаднем и харесаме взаимно. А защо не, когато сме двама, да поемем към някое българско селце и да започнем от нулата да изграждаме бъдещето си, отдавайки се на естествен и качествен живот, създавайки своето общо гнезденце!
Има много хора, които дават къщите си за живеене срещу стопанисване и поддръжка на двора, например. Това е добра алтернатива, но не е добре за човекът да бъде сам, е казано и в Библията. Затова е хубаво да има другарче със себе си. Друго е когато са ДВАМА, вместо един!
Малко са обаче жените, които са съгласни на такъв живот и гледат какво е сърцето на мъжа. Аз все още живея с надеждата, да срещна моята принцеса, вярната вълчица, която да върви до мен, както самотния вълк търси своята любима!
Така че, ако има човешко създание, трогнато от моята изповед - може да се свърже с мен!
Моля без фалшиви хора или писма от мъже, защото лесно усещам фалша и прекратявам всякаква комуникация!
Желателно е, да изпратите ваши снимки, които да са реални, или да разменим фейсбук, при запознанство! Защото съм писал и друг път изповед, след която е нямало почти никакъв интерес или са ми писали хора с хомосексуални наклонности, както и жени, които са ми пращали фалшиви снимки или са ми казвали, че нямат такива и са без фейсбук.
Вече почти няма момичета без регистрация в социалната мрежа и ми е много странно, когато такива ме намират... Не си правете труда. Моята изповед не е за шеги или игрички. Истински съм. И търся истина отсреща!
Вече нямам желание и време за губене! Просто искам промяна в живота си, промяна, която да ме накара най-сетне да се почувствам.....ЖИВ!


За контакти с мен:

......

Или на Лично Съобщение тук в сайта :)

БлагоДаря Ви!