Реших да пиша тук,за да споделя мислите,които ме тормозят.
Става на въпрос за свекърва ми,тя не че е лош човек,но е егоист.
Натоварва и мен , и моят съпруг изключително много психически.Държи се с нас така,все едно сме длъжни постоянно да се съобразяваме с нея .Никога не признава своите грешки спрямо нас. Помогнах ме и финансово в много труден за нея момент,с уговорката,че ще ни върне парите постепенно,защо решихме така ли,за да се научи на отговорност.Вместо това,като кажем нещо,което на нея не и харесва,чуваме отсреща,то Господ гледа,ще Ви се върне ,и вие ще имате деца и т.н. Почнахме да живеем заедно,уж да сме си в помощ,а то тя все едно е на хотел. пари за сметки с много уговорки дава,не чисти, пере се отделно,че я е гнус от собственият и син,готви веднъж на 3 мес. Знам ,че това са битовизми ,но и ние работим. Не сме я карали да тегли кредити,които едвам връща. Опитваме се максимално да и влизаме в положение,но пак се започва същото поведение на нов глас.Ние сме виновни,отровили сме и живота,а апартамента го беше оставила на произвола и без малко да осъдят собствената и майка,заради сметки в топлофикация. В момента не разговаряме с нея,държим се все едно я няма в апартамента. Уморихме се да слушаме клетви по наш адрес,а тя да излиза мъченица.
От една страна искам да си купим друго наше жилище,но се притеснявам,че това пак ще го забатачи,а е предписано на мъжа ми. Объркана съм и не знам,вече как да се държим с нея.