Izpoved.com - българският сайт за анонимни изповеди

Добави своята изповед!

понеделник | 26.10.2020 г.

Общ брой статии: 1200

Отчаян от живота

Назад

08/08/2017 - 11:03 | Проблеми

Здравейте аз съм мъж и тази година навърших 26 години!
Много ще се радвам да прочетете голямата ми тъга и да ми дадете съвет! Преди три години бях студент; живях и смених две квартири със мъжа на сестра ми. След, като завърших образованието си аз се върнах на село, заживях с родителите ми и започнах работа в общинския град по специалността, като учител. Не успех да се реализирам по специалността, за това на втората година започнах работа, като общ работник в една фирма. Напуснах втората работа поради не леките условия на труд и нервни психически разстройства, които се появиха и от тази година съм безработен и отново продължавам. Има сестра, която живее в областният град със мъжа си във апартамент, който нашите и купиха.
Миналата година бях много ядосан и разстроен, че стоя на село защото няма млади хора, в общинският град също въобще тези малки населени места загиват и не е същото, както преди. Миналата година една вечер говорих с нашите; казах им, че искам да се махна; да си търся работа в студентския град където съм учил и в града при сестра ми, че искам да си намеря приятелка, че ми е омръзнало да стоя тук на село защото няма развитие, че сестра ми след, като се сгоди вече поема по своя път; вече създава семейство. Нашите ми отвърнаха, че са съгласни; хубаво е че съм решил да направя това, кака ти вече си има свой живот. На другата вечер говорих със сестра ми и нейният мъж обясних, че искам да си намеря работа, как нямам приятели; искам да си намеря приятелка а те ми казаха: хубаво е брат ми това което си решил но нали знаеш в големия град животът е скъп, че любовта не се планира тя сама си идва.
Точно тази ситуация със работа, като общ работник живеенето на село без социални контакти и затъпяване миналата година аз получих психически нервни състояния и ходих по болници да се лекувам. Юни месец ходих на гости при сестра ми и зетя за два дена и вечерта сестра ми и зетя започнаха да ме съветват: време ти е вече да се ориентираш някъде; да си намериш някъде нещо свързано със работа; да си намеря някое момиче до себе си. Дадоха ми и един съвет, който ме накара много да се замисля! Ако нещо не предприемеш за себе си; да направиш промяна ще стоиш на село и ще се занимаваш със животни; ще косиш треви; ще копаеш; ще се занимаваш със пенсионери.

След тези съвети аз отвърнах на сестра ми и зетя; проблема е в това, че не трябваше да се връщам от студентския град; да бях останал там да си търся работа, обаче зетя ми каза нали знаеш колко беше трудно; сестра ми каза брат ми не трябваше да напускаш учителската работа, аз и отвърнах ти не знаеш как стоят нещата. Казах на сестра ми и на зетя, че намеря ли някъде работа нито секунда, нито минута няма да остана на това глупаво село.
По цял ден стоя в къщи;занимавам се с селска работа; не излизам никъде и единствената ми връзка със света е да седна 1-2 часа пред компютъра и да ровя в интернет. Тази година баща ми и майка ми искат да правим ремонт отвън на къщата и да направим стаята на сестра ми защото ще има бебе; да купуваме климатик за нейната стая. Този факт, че ще прави ремонти ме подразни не заради работа или пари.
Този ремонт ме дразни защото аз съм го казвал на сестра ми и зетя и съм си обещавал, че утрешния ден “Няма и не искам да се върна на село”.
Има и нещо друго което ме дразни във родителите ми; комшии и роднини! От както сестра ми се сгоди съм объркан и ми се струва, че нашите много се промениха и хората а още повече факта, че сестра ми е бременна и ще има дете: постоянно кака ти ще има бебе, нашите казва, като се роди бебето така да помагаме на кака ти за бебето на село и в града; виж кака ти ще има бебе; кака ти е умна; кака ти така, кака ти онова; хората и те вече почват да ми опъват нервите. Вече ми писна имам усещането и виждането, че от както сестра ми се сгоди и ще имам дете за родителите ми и за хората аз не съществувам сякаш съм отритнат от живота! И още повече се дразня на последък, като гледам как млади момичета роднини и познати по на 18 години абитуриентки си имат сериозни гаджета; моите колежки от университета се ожениха и деца имат; съучениците ми също вече са женени; имат деца; приятелки а аз стоя още сам!
А иначе майка ми, като гледа снимки в фейсбука и чува този си намерил гадже онзи си намерил ми казва гледай младеща, какво прави имат вече гаджета и ме пита ти нямаш ли гадже а аз отвръщам не. Страхувам се да не остана сам! Една вечер в къщи на село стоим тримата аз, сестра ми и майка ми и сестра ми ме съветва: брат ми вземи си намери приятелка иначе ще останеш сам, а майка ми отговори как да си намери брат ти, като не излиза никъде. От както сестра ми завърши образованието си и почна да работи по специалността, майка ми и баща ми само за нея се интересуват: купиха на нея и мъжа и апартамент; радват се, че се сгоди; радват се, че е бременна и ще стават баба и дядо; за нея постоянно се раздават.
А мен постоянно ме третират като изоставен и трябва само да стоя на село да работя със тях във двора за градинарството. Иначе сестра ми и зетя тази година все едно и също казват за двора в тяхната къща: брат ми нас не ни интересува двора каквото стане от производството иначе мамо да ми откъснеш това, да ми откъснеш онова от градината, а аз работя много и постоянно със нашие а това, че помагам никога не са го оценявали.
За мене “Няма ред”: сестра ми се ожени; бременна е;нашите и купиха апартамент; нашите помагат само на нея! Аз нямам право да излизам никъде, ако отида някъде и то “Много рядко” постоянно ми звънят и ме търсят къде съм и какво правя; трябва да стоя на село само да работя; не ми оставят време да си намеря работа и да се реализирам.
Тази година навърших 26 и много съм отчаян и притеснен защото нямам приятелка (любовта на живота си) а искам вече да си намеря половинка до себе си; да не съм сам; искам да имам човек до себе си с когото да се разбирам; да се уважаваме и да обичам много! Не е казано веднага да се женя или сгодявам за нея или деца да имаме, но друго е да си намеря приятелка от сега и да си ходя с нея; да се опознаем, лошо е, като стана на 30 и горница години да взема там някаква и да се оженя за нея само заради факта, че вече съм на години.
Омръзна ми да стоя с майка ми и баща ми.
Мразя родителите ми; мразя сестра ми и зет ми!
Искам да поема по своя път и да си намеря половинката до себе си но мисля, че никой не ме разбира! Не мога да спя нощно време; постоянно съм замислен и много съм объркан. По отношение на промяната постоянно търся работа в студентския град където съм учил и в града при сестра ми; кандидатствам чрез различни обяви за работа във интернет!
Аз съм взел сериозното решение “Да се самоубия”!
“Искам да умра” и да знам, че всички ще се отърват от мене и всичко ще свърши!

Коментари

  • Коментар № 1 от MM

    15/08/2017 - 01:47

    Много си наивен да се стресираш кой има приятелка или е женен - на 26г си. Ако си жена, може да се постреснеш макар че и за тях не е крайна възраст. За мъж е по-скоро избързване. По мои наблюдения тия, които се събраха по-рано на твоите години - родиха по 1 дете и после решиха, че са много напред пред връстниците си. И доста така останаха с едно дете или и се разведоха. Другите които уж закъсняха с 3-4-5 г, в крайна сметка са с 2-3 деца и отделно не работят какво да е. Така че изобщо не мисли, че си изостанал. Отивай скоро в областния град или друг, който ти харесва като място (не е нужно да е София), започвай някаква работа и през това време търси друга. Не се баламосвай "чакай да поработя тук 6-12 месеца първо". При възможност напускаш още следващия месец. И ако някой ти прави номера със задържане на заплата - никакви компромиси, теглиш 1 майна и напускаш. Животът е твоя, не давай на Сульо и Пульо да ти го пилее.
  • Коментар № 2 от Бай Колю

    30/08/2017 - 15:10

    Намери си някаква работа в големия/близкия град, а паралелно с това гледай и цени на квартири с хазаяин. Така ще си направиш сметка дали ще можеш да се справяш. Един път като завъртиш колелото, току-виж почнали да си идват нещата по местата.
  • Коментар № 3 от ...

    05/09/2017 - 03:06

    Знам колко ти е тежко...но самоубийството не е начинът! Не губи надежда... Всичко ще се оправи след време; ще си намериш работа , ще си намериш и приятелка. Има време :)
    Не се самоубивай, не причинявай това на близките ти за които съм много сигурна ,че те обичат с цялото си сърце...

    Дано си още сред живите.
    Ще успееш в живота и ще постигнеш това , за което мечтаеш. :)

    Не че разбирам кой знае колко , но дано съм ти помогнала.
  • Коментар № 4 от Какъв ти е проблема?

    05/09/2017 - 15:24

    Вместо само да косиш тревата в двора, хвани се да учиш език. Английски или немски, каквото предпочиташ. Има достатъчно безплатни материали в нета. Като научиш езика, заминавай навън. Работници се търсят навсякъде, гладен няма да останеш. А като се видиш с някой лев в джоба, жените сами ще започнат да ти се лепят. Лошото е само едно - че нямаш опит с курвите. Наивно и добро момче си, което вярва на глупостите за "любов" и "половинка в живота". Затова още първата ще те върже с празни приказки и ще ти се обеси на врата, да я храниш и издържаш цял живот. След което ще си спомняш с носталгия за безгрижните дни на село, когато си бил свободен, ама ще е късно!
  • Коментар № 5 от Iwan

    14/09/2017 - 21:48

    Благодаря че споделяте тези неща. За мен да идвам тук е все едно да ходя на църква :)
  • Коментар № 6 от ПенчУ

    15/12/2017 - 02:56

    Здравей!
    Ти определено НЕ си добре! Виж какво си написал: "Омръзна ми да стоя с майка ми и баща ми.
    Мразя родителите ми; мразя сестра ми и зет ми!"
    Ти знаеш ли изобщо какво искаш от този живот и кои са хората до теб?!
    Защо не вземеш да си намериш едно момиче горе-долу на твоята възраст и да се опиташ да заживееш с нея? .... Всичко друго ще се нареди както Вие пожелаете! (Повярвай ми! Имам опит в тази част от животът!)
    P.S. Опитай се да съставяш правилни изречения!

Добави коментар

Попълнете, ако искате да бъдете известен при отговор(и).