Напоследък взеха да изскачат адски много мои както и на колегата грешки допускани месеци назад , от стрес започнах да правя и още и шефката е много ядосана . Работата ни по принцип си е стресова (счетоводна кантора ) и е свързана с непрекъснато гонене на срокове .От 2 г.и половина съм там а в някои по -натоварени периоди се прибирам у дома дива и щастлива .Според шефката фирмите не са чак толкова много около 60 и няколко активни от 70 ,че да допускаме толкова много грешки .Уж щеше да се мисли за още един човек в екипа , но този вариант отпадна кандидатите или им се виждат неподходящи или като чуят как стоят нещата се отказват .Предшественикът ми след година и нещо там усетил , че не е неговото и сменил работата , друг колега също предприе този ход след 3 г.и половина .Много тежко изживявам издънките понякога пренасям настроението от офиса вкъщи а , последният път пих 6 валериана и ефектът от тях беше нулев , предходната ми шефка ми натякваше при всеки по - голям гаф ,колко трябва да съм и благодарна ,че благодарение на нея съм останала още във фирмата (тогава работех в заведение съвместявайки 2 длъжности ) ,защото друг от шефовете щял да ме освободи , сега при все че тази шефка е по -разбрана историята отново взе да се повтаря . Моя приятелка е на мнение ,че предпочита да работи за по - малка заплата , но да и е по - спокойно .Мъжът ми ме подкрепя каквото и решение да взема .Виждайки какви нерви хвърля шефката честно казано не мисля ,че искам цял живот да се подлагам на това .Лошото , е че наближавам 30 , а на всяко интервю в последните 3 или 4 г.всеки пита за семейно положение гледайки на мен и изобщо на жените като на потенциална заплаха.Отделно започнахме да опитваме за дете и ако се получи то ще е единствената причина да остана .