Izpoved.com - българският сайт за анонимни изповеди

Добави своята изповед!

събота | 28.11.2020 г.

Общ брой статии: 1207

Тя беше...

Назад

19/04/2020 - 18:45 | Любов

Тя беше малка, неугледна и нескопосана.Спъваше се като вървеше, когато ме посрещаше с бяг трудно спираше и понякога се блъскаше в мен от радост, ако бях крехък, колкото беше тя сигурно щях да падна.Една от тези, които никога не ти носят сълзи или нещастие, тези които са пратени от Бог, за да те правят щастлив, една такава като никоя друга, неповторима, черна, неугледна, дори физиономията й не беше типична за себеподобните, много чувствителна, виеше когато не може да се докосне до теб, защото ви дели една ограда, и разтапяща се като я вземеш в ръцете си.Най-голямата егоистка, която съм срещал в живота си, не допускаше никой когато съм до нея, искаше всичката топлина и обич само за себе си...и никога не казваше стига.Дори и името й Алма(душа на испански) не беше достатъчно да опише какви емоции и топлина носеше в себе си.Има някаква символика в празниците.На тях се раждат велики души, и велики души си отиват..затова съм сигурен, че тя избра точно Великден, за да ме остави.Един от онези дни, в които почваш да се обвиняваш, че си глупак, че не си й обръщал повече внимание, че би искал да е тук поне за час да й кажеш толкова неща...един от дните, които би искал да не съществува в календара.Не можеш да свикнеш с мисълта, че нещата които ни правят щастливи един ден просто...умират.Умират хора, умират роднини, близки, приятели...толкова много неща умират, а ти се чудиш защо по дяволите трябва да приемаш толкова тежко смъртта на едно куче.Куче, което трябваше да те напусне още преди седмица, но Бог те изпрати, за да го спасиш за кратко, и точно когато изглеждаше оздравяло...внезапно си отиде.Разбира се, чудото е в лицето на ветеринара, който успя да го закрепи, не исках да си взема довиждане, знам за напредналата му възраст, знам че големите кучета не живеят много, знам и живите искри в очите й, които се показаха в посивелите очи, когато го намерих припаднало преди седмица.Опитвайки се да стане и припадайки...такава воля за живот, имах чувството, че го прави заради мен...не искаше да се показва слаба, казваше ми че ще живее, че ще ме надживее...има толкова сила в смъртта й, толкова топлина в студеното й тяло...тя имаше от всичко по много, и никога не ме е оставяла без лиги...за които й се карах, без косми които носих със себе си...с нея имах всичко..от всичко по много.Тя беше...едно такова куче, което спеше с мен в леглото, и ме пазеше...само за себе си.

Коментари

Няма коментари за тази изповед!

    Добави коментар

    Попълнете, ако искате да бъдете известен при отговор(и).