Здравейте на всички.
Публикацията, която ще напиша е с цел да помогне на двойки с проблеми, и да предотврати събития.
Не го пиша с цел да събирам популярност или нещо такова, а просто да споделя ей така с произволни хора.
Няма да кажа как се казвам, но псевдонима, който избрах, ще ме опише достатъчно.
Преди 3 години се запознах с най - прекрасното момиче в живота ми, тя беше идеална. От това, че харесваше мен, като човек, което е рядкост, защото имам страшно черно чувство за хумор, не ми пука какво казвам и за това съм неудобен на хората. Но тя беше различна,подкрепяше ме, разбираше ме и най - важното приемаше ме такъв какъвто съм. Бях намерил идеалното момиче. Но прецаках всичко, тръгнах с нея на 02.04.2018 най - хубавия ден в живота ми. Но разруших всичко с тъпото си его и желание да доминирам във връзката. Бях кандидат за армията, на психотеста и след него, ти правят нещо, като психологическа картина, след доста сеанси след това, ми казаха че имам изкривено разбиране за реалността, демек бих предпочел да казвам нещата, които се случват само в главата ми, но не и на живо. Да всички сме имали моменти в, които сме си казвали примерно "Какво ли би било ако можех да тръгна с нея, да спя с нея, да съм известен". Всички сме ги имали, но аз предпочитах да украсявам историите. Може би, първия съвет, който бих искал да дам е да казвате истината и да не лъжете, защото рано или късно всичко се разбира. Та, изминаха 8 месеца, тя разбра, че все още си мислех за бившата приятелка, не да и пиша или да се чувам с нея, просто да си мисля, какво би било ако пак може да сме заедно. Нормално, никое момиче, не би приело факта, че приятеля й мисли за друга. Когато си говорех с нея дори несъзнателно, аз съм разказвал случки с въпросната бивша.. Второ, оставете миналото да почива, минало е, пречи на настоящето. Въпреки всичко, това момиче ми даде шанс отново. Нещата започнаха да куцат от страна на доверие, нормално появяват се съмнения. Опитвах се всячески да покажа, че я обичам и обичах, но не беше достатъчно за нея. Разбирам я и аз бих направил така. Наркотици, да.. Нещото, което всеки е опитвал. Повечето ми приятели пушеха трева, някои познати взимаха и по - тежко, исках да изглеждам готин, започнах един вид да се иронизирам как взимам и вече съм приключил с това (въпреки, че никога не съм докосвал). Това беше втория удар за нея, една тъпа моя лъжа с цел да ми се повдигне егото, отново разклати връзката, но не казах, че е лъжа беше ме страх за егото. Беше решила да ме остави, направих си тест за наркотици, да и покажа, че нямам нищо. Нещо в нея още искаше да ми даде шанс, и го направи... Без да го заслужавам. Изминаха 2 години от 02.04.2018... Връзката ни имаше скандали, имаше сдобрявяния, направих я повече нещастна отколкото щастлива, прекалено късно се осъзнах какво съм имал до мен, и как го изхвърлих. Последното нещо с, което чашата преля и беше причината тя да си отиде беше малко след рождения й ден. Понеже нито аз, нито нейните приятели ме харесваха, на рождения й ден, бях да си говоря само с двама човека, неутрални (нейни познати и за мен нови хора). На следващия ден, някой беше споменал че отново стм бил говорил за бившата заради, която се карахме. Не това беше причината за края, аз не бях говорил за това момиче, попитахме нейните познати дали съм говорил за някоя, те отрекоха, не стм споменавал друго момиче. Но, тя не повярва, след месец и градене на доверие и разбиране, някой просто спомена нещо за бившата и всичко рухна.. И тук идва момента на моето падение. В яростта си, че някой разруши всичко аз казах "Пожелавам на този човек, казал тази лъжа най - тежката болест на земята". Това беше болезнена тема за нея, а аз ударих на грешното място. Чувствата й истинаха след това, тя ме скъса, но въпреки всичко пожела да си останем приятели?? Представяте ли си, толкова да те е наранил един човек, и пак да му мислиш доброто. Реших да и призная за това мое психическо състояние с изкривената реалност, от това и стана най - обидно, че не съм сметнал връзката ни за по - ценна от егото ми. В момента, нямам никаква връзка с нея, липсва ми, плача за нея, съжалявам за всяка една сълза, пролята от нея заради мен. Никога не лъжете любимия човек, никога не го пренебрегвайте, никога не слагайте егото пред него.. Аз не ще намеря човек, като нея. Ако тя случайно някой ден го прочете, искам да знае, че съжалявам за всичко.