Здравейте! Аз съм баща на 41 години. Искам да споделя с вас защо съм щастлив баща. С бившата ми жена се запознахме в университета. Бяхме в една специалност. Малко преди да завършим, аз направих първата крачка и ѝ предложих брак. Две години по - късно, тя ме дари с първата ми дъщеря, а след още две - с близнаци - момче и момиче. Когато минахме 30те години, нещо в нея с обърна на 180 градуса. Започна да става нервна, да крещи, да обижда. Започна да ме обвинява в изневяра (никога не бих го направил - все пак държа на семейството си). Накрая нервите ми не издържаха и подадох молба за развод. Разбира се, съдът отсъди децата да останат при нея, защото им е майка, но аз си издействах правото децата да са при мен през уикендите. През единият от тези уикенди, забелязах белег по крака на малката ми дъщеря. Един тънък, до дълбок белег. Попитах я какво е станало, а тя ми отговори, че майка ѝ е била с кабел, защото не си подредила играчките. Бях в шок! Никога не съм очаквал такова отношение от жена към дете. Попитах голямата ми дъщеря истина ли е това и тя ми потвърди. На момента реших, че тези деца трябва да дойдат при мен. Не можеш да го оставя в ръцете на майка им. От тук почнаха мъките ми. Наех няколко адвоката, пръснах сума ти пари. След четвъртото дело вече бях на ръба на отчаянието. Накрая, обаче, се сетих за един познат, който е адвокат. Попитах го дали може да се направи нещо по въпроса. Той ме погледна и отговори, че е много трудно, но не и невъзможно. Няма да споделям как успях, но успях. На петият път, съдът отсъди в моя полза. Получих пълно попечителство над тях. Жена ми полудя. Каза им, че след такова "предателство", тя официално ще се откаже от тях и че те вече няма да са неин проблем. Абсолютна вещица! Децата ми вече живеят от три години при мен. Живеем в къща и всичко е нормално. Обожавам децата си и нищо не ми тежи. Помага и сестра ми, която се зае да обяснява женските въпроси на дъщерите ми. Не, че не можех, но те малко се срамуваха да ме питат за разни неща. Поне не ме е срам да им купувам тампони и превръзки от магазина, въпреки откачените погледи, които получавам. Наскоро голяма ми дъщеря ме попита дали няма да си потърся някаква жена, която да застане до мен. Аз и отговорих, че сега, основната ми грижа са те. Всяка вечер преди лягане, прегръщам децата, независимо от факта, че са тийнейджъри. Влагам всичките си чувства в тези прегръдки и те ми отвръщат със същото. Дааа, аз съм щастлив баща.