Здравейте!
Може би от самото заглавие разбирате какъв точно е проблема. Нека да разкажа малко предистория.
Винаги съм мислела, че имам двама прекрасни сина и любящ съпруг. Но от известно време, двамата със съпруга ми буквално водим война срещу малкият син. Той е на 17 и един ден ни заяви, че иска да си направи татуировка. Но не нещо малко, а искал татуировка на целият гръб. С баща му бяхме в шок като чухме. Да, възможно е да реагираме така, защото все пак сме от по - старата генерация и тогава татуировките не бяха гледани с добро око. И все пак, винаги сме се опитвали да бъдем максимално либерални при отглеждането на двете ни момчета. Вдигна се страшен скандал във вкъщи. Мъжът ми категорично забрани на малкия син да си прави татуировка. Неговият аргумент беше "Няма да ми се рисуваш като някой п****или абориген". Аз се намесих и му казах, че още е малък и понататък ще има време внимателно да го обмисли. Обаче, малкият е непреклонен. Каза, че ще си направи ако ще това да е последното нещо, което ще направи. Тук разбрахме, че той има един доста неочакван съдружник - неговият по - голям брат. Той е на 27 и си живее отделно. Работи от вкъщи, получава много висока заплата, , така че не можем да му мрънкаме за нищо. Когато го попитахме дали това е така, баткото най - спокойно заяви: "Време е да започнете да живеете в 21в. и да престанете с тези комунистически разсъждения. Аз ще дам пари на В., а той ще ми ги върне, когато може". При което с мъжът ми бяхме в шах. Скандалът стана още по - голям, като аз се разплаках, а синовете и съпругът ми крещяха със всички сили. И така, това продължава вече около месец. Съпругът ми обвинява М.(по-големият син), че пълни главата на брат си с глупости. М. му отвърна с това, че е старомоден и си мисли, че животът за него е спрял през 1989г. Знаем, че големият също има татуировки(направил ги през времето, в което не е живял със нас), а малкия винаги е искал да прилича на батко си. Вече не знам какво да правя. Всекидневните скандали и множеството сълзи, които изплаках вече почват да ми влияят на психиката. Това беше моята изповед. Ако можете, помогнете ми с някакви съвете, защото не се издържа.