Izpoved.com - българският сайт за анонимни изповеди

Добави своята изповед!

събота | 17.08.2019 г.

Общ брой статии: 1133

.......just a part of my story

Назад

17/07/2016 - 21:16 | Здраве

Имам толкова много емоционални проблеми, че не знам откъде да започна.
Мисля, че страдам от хранително разтройство. Когато бях в началото на тийнейджърските ми години си докарах доста здравословни проблеми, поради факта, че буквално спрях да се храня за около една година. Не приемах почти нищо освен зеленчуци и много вода. Свалих много килограми. Косата ми започна неконтролируемо да пада. Имах сериозни генекологични нарушения. Лекарят ми каза, че вече буквално нищо не работи.
Чувствах се ужаасно самотна, нещастна, заклещена в някакво състояние, което беше непоносимо. Осъзнавах, че не съм добре, че си вредя. Чувствах се в някакъв ад, увасно нещастна и нямах представа как да си помогна.
По това време живеех с майка си. С нея никога не сме могли да комуникираме нормално. Все още не можем, дори 10 години по - късно.
Аз винаги съм искала да съм самостоятелна. Общо взето бях дори като дете много самостоятелна и единствено се нуждаех от тази свобода, за да се чувствам пълноценно. Майка ми обаче е един от най - обсебващите родители, които някога съм виждала. Винаги ме е следила на всяка крачка, с готов коментар на всяко мое действие. С мнение за всяко нещо от моя живот поискано или не. От малка ме кара да се чувствам задушена.
По време на този период, при първите ми проблеми с храненето, тя се държеше изключително истерично. Не спря да ми крещи да започна да ям и че нямало да ме остави да се самоунищожавам. Много хубаво като намерение, но с това отношение страшно влошаваше нещата и изобщо не ми помогна. Караше ме да се чувствам все по - зле. Не си направи труда да потърси професионална помощ за мен.
В момента, в който започнах да се храня след като прекарах една година в глад, изведнъж не можех да спра да ям. Директно преминах от анорексия в булимия. Рязко качих много килограми. Майка ми напълно се успокои. Реше, че вече всичко е наред с мен и нейната работа е свършена, излекувала ме е и вече съм здрава. :)
Изобщо не бях здрава. Чувствах се по - зле от всякога. Не можех да понасям тялото си – да го гледам, да го учещам докато се движи, да излизам навън беше ужасяващо за мен.
Хранителното разтройство е психичен проблем и явно не отминава толкова лесно , независимо дали в момента се храниш нормално или не.
Long story short вкарах организма си в ред съвсем сама без ничия чужда помощ. Отне ми почти 5 години да си възстановя здравето физическото и психическото до един етап, в който да не се чувставам отвратена от себе си и да не ми се живее.
В момента съм на 26 години. Досега поддържах някакво тегло, в което се чувставах „ слаба и красива” , така да се каже. Мислех, че вече съм добре. Грижа се за себе си. Спортувам. Храня се здравословно. Нямах проблеми. Бях убедена, че всичко това е зад мен и съм се отървала.
Преди една година обаче почти без да се усетя качих няколко килограма. Не е нещо страшно – може би около 4 килограма повече от преди.
Не съм спряла да се грижа добре за себе си, но онези депресивни мисли от тийн годините ми се върнаха и ме заляха като вълна. Искам да изляза от кожата си. Чувствам се като най – грозното същество на света. Трудно ми е да пазарувам за дрехи. Погледна ли се в огледалото ми се плаче. Мразя се. Изкривявам думите на хората и приемам всеки техен коментар като обида, дори да осъзнавам, че не са имали това предвид. Тези мисли са натрапчиви и не мога да ги махна от главата си. Това е всичко за което мисля.
Опитвам се да отслабна, щадейки организма си разбира се. Няма да си причиня сама здравословни проблеми отново, защото знам какво ми костваха миналия път. Може би ако успея да сваля килограмите, отново ще се чувствам добре. Лошото е, че мислех, че съм се излекувала, а сега осъзнах колко много съм грешала. Явно цял живот ще се чувтвам така.

Коментари

  • Коментар № 1 от Баро Вкаров

    26/07/2016 - 08:53

    Tи не си добре!Влез в някоя лудница,или яж лайна!
  • Коментар № 2 от АБВ

    26/07/2016 - 10:33

    Обикновено грозноватите момичета се тръшкат да отслабват, а не могат да проумеят, че килограмите като стойност нищо не променят. Най-красивите жени са слаби, но не са красиви защото са слаби. Така че подражанието откъм килограми не те прави еднакъв. Ако един мъж стане толкова килограма колкото е Шварценегер - нито става силен, нито прилича на Шварценегер. Може и да е обикновен дебелак. Така че си намери някой да те чука, роди 1-2 деца и си насочи мислите в друга посока от себесъзерцание и мания за отслабване.
  • Коментар № 3 от Д-р Пецкалов

    03/08/2016 - 02:04

    Класически случай на хронично недоебаване! Лечение - спермомицин с кожен апликатор орално, анално и вагинално, три пъти дневно, до отзвучаване на симптомите. След това - поддържаща доза минимум веднъж седмично.

Добави коментар

Попълнете, ако искате да бъдете известен при отговор(и).