Да споделя. Млад мъж съм, нормално изглеждащ, живея сред жителите на този малък град с надеждата да намеря жена, с която да правим любов. Да се крием. Като любовници. Понякога във фантазиите си разигравам различни сцени. Различен тип и поза секс. Груб нежен бърз нагъл...красив. секс. Определям се перверзен. Не мога да открия жена, с която да постигна фантазията си. Имам чувството, че в Приморско времето е спряло. И хората също. Понякога се ядосвам, защото вече не ми е хубаво да маструбирам. Имам приятелка. Не е липса на секс. На възбуда е. Сърцето ми тупти здраво в момента, защото фантазирам за нея. Непознатата. Дори по — възрастната. За секса с нея. Може и да съм мръсник, изневерявал съм. Може и да съм болен, луд или просто мераклия. За страстен, спиращ дъха, потаен и мощен оргазъм. Виновен ли съм, че приятелката ми не ми дава всичко в секса? Едно е да можеш и да знаеш, друго е да ти обясняват как да го правиш. Разкрепостен съм. Пълен с адреналин. В търсене на СЕКСА, без резултат. С времето на търсене, сменях и фазите. Успокоявах се, че и тя ме търси. Че сигурно е тук и ме търси. Винаги мога да платя на някоя. Да получа желаното. Не, че има платени жени наоколо. Най — близките са в Бургас. И платена любов няма. И максимално удоволствие с приятелката ми няма. Времето тече странно тук. Тежи. А нищо не се случва като цяло. Работа. Вкъщи. Работят две кафета в града. И 48 кафемашини. Аз искам, желая освобождаващ секс. С дълбока въздишка след оргазма. И глътка въздух след това. Търся под дърво и камък. И няма. И няма. Надежда.