Izpoved.com - българският сайт за анонимни изповеди

Добави своята изповед!

четвъртък | 7.07.2022 г.

Общ брой статии: 1447

Аз разгонен, тя нимфоманка

Назад

29/11/2016 - 18:09 | Сексуални

Това е последната ми надежда да открия нея, жената от автобус 280. Историята ми ще ви се види странна и откачена, но може би и аз съм такъв. Представям ви се накратко за да добиете представа за мен: мъж на средна възраст, градско чедо, доходна работа и жилище, с изключително развито въображение и желание да правя секс на обществени места. Колкото повече хора има, толкова по-възбуден ставам. Разбира се, трудно мога да си намеря жена, която да е достатъчно луда като мен и да не й пука за правилата, наложени ни от консервативното общество, в което живеем.
Беше един от горещите дни през изминалото лято. Чаках си на Софийския университет автобус 306. Сега може би ще си кажете: „Нали имаш хубава работа, защо ползваш градския транспорт? Нямаш ли си кола?”. И ще сте прави, но какво ви казах обществените места ме привличат, а градският транспорт особено лятото може да ме възбуди до побъркване. Всички тези студентки с къси полички и големи бюстиета. Докато пиша пак ми става. Та седя си аз на спирката, появява се една мацка и застава пред мен. Гледката беше умопомръчителна: къса пола, тънки токове, дълга кестенява коса. Направо откачих. В един момент се обърна и видя, че я зяпам. Аз обаче не се притесних и я погледнах провокативно. В следващия момент дойде автобус 280. Това не беше моят автобус, но мацката ми прави знам да я последвам и аз като послушно кученце го направих. Беше ужасно горещо, и бях възбуден до болка вече. В следващия момент бях като замаян, не виждах нищо, само усетих, че тя седна върху мен, разкопча ми ципа и ей така ако щеше вярвайте до Студентски град правих най-невероятният секс в живота ми. Накрая тя просто стана, усмихна ми се и слезе, а аз стоях като в сън и не можех да мръдна. Дори името й нямах време да разбера.
От тогава всеки ден вися на спирката на 280 и се опитвам да я открия, но уви безуспешно. Опитах какво ли не, но тя все едно се изпари в големия град, а аз не мога да живея без нея. Тук е последната ми надежда да я открия. Затова се надявам да ми пишете и да ми помогнете. Иначи животът ми няма да има смисъл.

Коментари

  • Коментар № 1 от Баро Вкаров

    08/12/2016 - 10:01

    Ти си въшлив чикиджия, най-обикновен.Направи си една чикия, и се успокой!

Добави коментар

Попълнете, ако искате да бъдете известен при отговор(и).