Здравейте приятели! Пише ви момче на 19 години, студент. Просто трябва да разкажа на някого. По принцип не споделям на приятели и познати какво ми е, даже почти никога. Просто не искам да ги занимавам с моите проблеми. Да, вярно че споделям тук, но всеки си преценява дали ще иска да прочете историята ми или не.

Всичко тръгна от едно момиче. С нея се познаваме от година и с течение на времето осъзнах, че имам чувства към нея. До преди това бяхме много добри приятели. Толкова си съвпаднахме по характери, че се чувствах точно така, сякаш я познавам от години, а в същност от 1 месец... Пишехме си много, беше ни приятно като сме заедно, шегувахме се, лигавехме се, басове, дразнене... Но заради алкохола, не съм чувствал това, което всъщност е трябвало да чувствам. Дори помня един случай (и подобни такива), когато докато седяхме един до друг на столовете, сякаш нещо ме дърпаше към нея, погледнах - при нея беше същото, сякаш искахме физически контакт. Просто се бяхме наклонили силно един към друг. Много често обичаше да си полягва на мен, но не знаех какво да правя от страх да не я изгубя.

Само приятелство до една шибана целувка. Но по стечение на обстоятелствата си останахме само приятели, а впоследствие спряхме да комуникираме по мое желание, след като и признах как се чувствам. И преди около месец, аз реших, че трябва да я видя и да и кажа, че искам да си бъдем приятели - точно както преди. Може би най-добрият ми приятел, който съм познавал. Не се бяхме виждали около 5 месеца и като я видях - блокирах. Първо се притеснявах как ще реагира - когато видя мен и трима наши приятели се усмихна страшно много и застана на едно място с ръце през уста - според мен доста се зарадва. А аз, вместо да я прегърна силно (както исках), не направих нищо, просто не знаех какво. Да обаче през следващите три дни нещо ми стана. Както казах БЛОКИРАХ. Не можех нищо да И кажа в присъствие на други хора. Мълчах с часове, гледах в една точка и нищо. Не знаех какво се случва. Едвам се усмихвах.

Да, имал съм подобни чувства към момиче преди 4-5 години, но подобни. Тогава бях хлътнал най-вече по външния вид и просто знаех, че я харесвам много, но живота си беше нормален, не както сега. Но преди около месец, ми разясниха какво е да обичаш. Да обичаш е, когато не можеш да живееш без нейния характер. Това го разбирам все едно тя за мен е другата половина на пъзел, който трябва да наредя, за да съм щастлив.

Обаче съм много объркан. Все пак си поговорих с нея. От една страна много се притеснявах и преди да се срещнем и когато се видяхме - да не съм изгубил най-ценният си приятел. Точно за това отивах и да я видя, за да си бъдем отново приятели, и то страшно добри. От друга страна обаче, когато я видях отново се почувствах точно така, сякаш тя е всичко за мен. Рухнах психически, защото знаех какво ме чака ако наистина е така. Не знам как е при другите хора, но когато я виждам, усещам нещо като затопляне в гърдите ли не знам точно къде, някакво парене и силно напрежение, пулса ми на моменти избухва буквално, но не е притеснение.

Вижте тя е красива. Има и прекрасна усмивка и когато се усмихва, става още по-красива. Когато се смее, аз се усмихвам и ставам по-добър човек. Характера и е точно такъв, че допълва перфектността в нея. Много се страхувах от това да не изпитвам точно такива чувства. А сега дори не знам, кое точно изпитвам към нея. Знам какво изпитвах към нея преди няколко месеца и защо я сънувах 90% от нощите в продължение на 2 месеца. Поне според мен и така знам, че за една наистина добра връзка, трябва да има приятелство и разбиране между двамата. Няма и да обяснявам, че усмивката и наистина е по-ценна от голотата. Колкото и да са банални всичките неща, които написах ги чувствам точно така.

И тук трябва да добавя. Тя си има приятел. Има си приятел още откакто се познаваме. Сега не знам в какви отношения са, но все пак мисля, че са още заедно. И въпреки чувствата, които имах преди и странните чувства сега, аз имам уважение към момчето и винаги съм го имал (не го познавам лично). Но искам да се боря за нея, колкото и той да я е спечелил по някакъв начин и в момента да е негова.

И все пак тя е показвала, че има чувства към мен. Дали с действия, дали с целувки, дали със записи на песни и клипчета, видял съм го. Според мен е така, надявам се и да е така, но не знам колко силни са били тези чувства и дали ги има и сега. И според мен няма как, когато една връзка между момче и момиче е наистина силна, те да са се "разбрали" поради разстоянията помежду им, които ги разделят да опитват с други момчета/момичета... Това поне ми предложи като вариант друго момиче. А това за мен не е така и е изневяра. Според мен тя или е била объркана или е имала чувства към мен за да ме целува и буквално да иска да прави секс (вероятно). Може и да е била само физически привлечена от мен. Доста често се и карахме, сякаш наистина сме гаджета. И дори и след като разбрах, че имам чувства към нея и и обясних по най-мекия възможен начин как се чувствам, тя ми каза, че не иска да ме губи като приятел, и че много ме обича и харесва, но само като такъв, ние продължихме да си пишем всеки ден, но сякаш продължаваше да иска да ми каже нещо, но не директно. Просто сякаш и тя изпитваше страх от това да ме изгуби... не знам. И с действията си и с думите си. Когато и признах, че не спирам да мисля за нея (цялата истина) тя пак отрече ("не знаеше какво да ми каже") и аз прецених, че това е достатъчно за да не си говорим повече. Общо взето тя никога не е отричала за чувства към мен, но това хем може да е от някакъв страх за признание, хем защото не иска да ме нарани.

Надявам се да има чувства към мен и да имам своя шанс. А има ли някои, който да се е чувствал по подобен начин. Не знам дали аз съм единствения с подобни чувства, но съм страшно объркан какво точно искам, но по-скоро нещата клонят повече към любов. Със сигурност обаче мога да кажа, че искам да сме си отново приятели както преди, добри приятели, може би най-истинският и добър приятел, който съм имал някога. И през това време ще се надявам, ще чакам, дано имам късмета да бъда с нея, да сме заедно.

От няколко дни вече си говорим, но какво бихте препоръчали да правя. Да и пиша ли от време на време, да и звъня ли? Страх ме е от това да не и досаждам, но пък когато я чуя се чувствам по-добре, особено, когато знам, че и тя е добре. Мисля си, че и тя иска да си пишем и да си говорим, но винаги този страх - да не досаждам...