Здравейте, ще ви разкажа за първата любов и знам, че някои ще кажат че е било детска и тъка!Бях на 16 когато тръгнах да си търся работа и намерих обява,за Автомивка..Съгласен да отида почнах работата и там се влюбих но това което се развиваше беше нежелателно. Още в първия миг видях и разбрах че това е любовта ми че никога не съм търсил любов още от ранни те ми години но се случи влюбих се всвки ден всяка нощ всеки час бях щастлив след 2 месеца разбрах че тази любов е сгодена и познайте какво буквално избягах от работата пребйрайки се в къщи и просто изпаднах в паника че това не го знаех...От там нататък идвах си редовно на работа но вече не исках да поглеждам към човека който ме караше да се чувствам над небесата и казах край до там ще боли ще шуми но спирам с Надеждата да бъдем заедно...И сега драги мои сега след 3 години повярвайте не е всеки ден но всяка нощ постоянно е в ума ми а аз се късам на парчета и се моля да забравя миналото да забравя тази болка какво ли не съм правел за да забравя какви ли не глупости не са минали през главата ми не се поддавам на чувства но всички знаем че болката от не споделена или не изживяна любов е за цял живот незнам какво да правя хора и все пак понякога тази болка идва и аз падам и вътрешно умирам силно се надявам че не съм единствения който е бил тъка и знам но не пожелавам това и на най-големия си враг защото това е свртх болезнено може да отмине но там някъде там някога то отново идва знае си мястото датата и часа и то връхлита и ти знаеш че идва момента в който да прелееш да излееш мъката си и т.н. Това е от мен драги до скоро