Здравейте. Аз съм момче, студент на 19 години. Искам да задам един въпрос и към момичетата, и към момчетата.

Става на въпрос за едно момиче. Тя е доста красива, но е и страхотен човек като характер. Освен това е и доста умна, знае няколко езика и не само това... С нея се познаваме от година, но от около 2 месеца започна да се държи с мен по друг начин. Доста често сме заедно, само двамата, с часове... На мен ми е много приятно да съм с нея, а предполагам и при нея е същото.

Започна да говори доста за приятеля си - заедно са от около месец, но не са в добри взаимоотношения. Постоянно ми разказва как той не и обръща внимание и му изтъква предимно недостатъците. Постепенно започна да не и пука, а след това дори ми разказваше как му затваря телефона и т. н. Веднъж докато бяхме заедно с нея, той дори и писа, но тя просто му махна иконката на месинджера и каза, че "нямала желание" да си пише с него, погледна ме и се засмя. Започнахме да си пишем доста повече, както и да говорим по телефона. Но приемам това като желание да сподели с някого.

Веднъж ме попита дали искам да изляза с нея да си търси дрехи. Написа ми съобщението във вайбър, докато бяхме в лекция и около нас имаше доста колеги, които са ни дори доста добри приятели. Съгласих се и я попитах кои ще бъдем, а тя каза, че ще бъдем "само двамата". Въпреки това, тя някак си насила попита в последния момент едно момче дали иска да дойде с нас, но отново се разходихме двамата. Иначе с нея си се разхождаме, говорим си доста, както казах ми е много приятно да съм с нея. Имаме и общи неща, едно от които е, че и двамата много много не одобряваме държанието на родителите си. Сядали сме на пейки, в кафета и къде ли не, аз и задавам много въпроси, относно религията и, какво мисли за събитията, войните и т. н., тъй като е мюсюлманка, но е родена тук, а тя ми обяснява и се радва, че се интересувам. Като цяло сме на едно мнение за повечето неща, ако не за почти всичко, като мен доста ме жегва това, че хората мислят че исляма е едва ли не религия на насилието или нещо такова...

Преди няколко дни пък, когато бяхме на кафе, тя сякаш намекна, че не иска другите колеги да знаят и спомена нещо за "тайна". Попита ме нещо от сорта на "ама пък защо да е тайна, защо пък да не знаят другите, че сме на кафе".

Като цяло с нея сме били в паркове, градинки, кафета, возели сме се в автобуси, тролеи, метро, ходили сме в горички, при паметници и т. н, заедно ходим на практика, като тя пожела да ходим на едно и също място и да сме двамата иии... т. н. Интересно ни е като сме двамата (поне при мен е така), но за мен това е просто приятелство, колкото и да ми е странно. Подчертавам - приятелство. Странно е, защото не знаех, че момче и момиче могат да си общуват по такъв начин, а и имам чувството, че ме приема за нещо като жена :D, просто защото споделя много за гаджето си. А аз съм си с нормална сексуална ориентация :D, дори бих казал, че мразя гейове, симпатяга съм си и като цяло добър човек, но ми е странно как споделя с мен... нищо повече. Тя самата каза, че първото и впечатление, което съм и създал за мен е, че съм надут, което впоследствие разбира се, се е оказало грешно.

Един ден по нейно хрумване хванахме един тролей и слязохме на последната спирка, като идеята беше да не гледаме какъв е маршрута, за да е по интересно. Седнахме на една поляна, говорихме си и слушахме музика. Веднъж пък ме заведе на една поляна с рекичка, където се разходихме и седнахме до едно водопадче. Беше много готино.

И така като се замисля, доста често сме излизали само двамата и винаги ни е интересно, защото аз задавам въпроси, както и тя, смеем се, правим и щуротии от време на време, лигавим се... като цяло сме си луди глави.

Като казвам, че е много красива, го казвам като цялостно мнение на хората, но специално - моето е същото. Има доста красиви черти по лицето, а както казах е и добър и умен човек. Доста ни сближават простотиите. Наскоро дори ме запозна с нейната най-добра приятелка, която също си пада г/д по простотиите... :D Но нямам в предвид, че я харесвам много или нещо такова, просто за мен тя е красива.

А като разказвам за случките ни и за това, че сме доста често заедно и то по нейно желание в повечето пъти (може би), въобще не си въобразявам, че ме харесва или че има някакви чувства към мен... Мисля, че просто ме има за добър приятел и човек, на когото може да се има доверие (а аз съм такъв). Но се обърквам от държанието и. Пак казвам, доста ми е приятно да съм с нея, тя обича да си полягва на рамото ми от време на време и тогава се чувствам още по-спокоен, но не искам да си разваляме приятелството само заради някакви мои съмнения. Не съм и попитал мои приятели какво мислят по въпроса. Само дето веднъж едно момче ме избъзика, като ме попита за нея - "Къде е жена ти? ", а веднъж пък дори ни помислиха за гаджета колегите от по-горен курс, но разбраха, че не сме... :D

Искам вашето мнение. Сложил съм историята в категория "Любовни" само заради по-различното и отношение към мен от около 2 месеца, но нищо повече... Тя може да е страхотен приятел, но пък са ми казвали, че в една здрава връзка между мъж и жена трябва да има силно приятелство и доверие, а това при нас го има. И така се обърквам още повече... :D Но с цялото си желание не искам да се развалят отношенията между нас, само заради някакви несигурни и неясни мои предположения.