Това е моята история.Аз съм момче на 19 години,имам си приятелка...е как и да е имах си*...Не знам много бях объркан и се чудех какво да правя,но мисля че съм избрал правилното решение..:)
Случи се миналата година лятото през 2014.Бях с момичето на мечтите си (поне така го чуствах),имах много доверие на това момиче,толкова я обичах,бях готов да дам живота си за нея все пак 2 години бяхме заедно..как и да е..Нейната най-добра приятелка,където аз харесвах преди много години,но не бях казал на никого,но е че се случи да сме в една компания и то постояно заедно,мислеха ни за барат и сестра,но не тя беше най
-добра приятелка на моето гадже.Един ден (за дата не мога да се сетя) беше късно някъде към 00:30 и реших да звънна на приятелката ми,поне 6 пъти й звънях,но тя не вдигна,случи се за пръв път а тя не е правила така.Беше ми казала че ще спи в тях с най-добрата си приятелка,и реших да й звънна.
Попитах я къде е а тя,говореше така сякаш крие нещо,тогава тя ми каза,че иска да се срешнем и иска да ми каже нещо,съгласих се ...оговорихме се да я взема от тях..и така стана,взех я от тях и отидохме до денонощния да си вземем кафе и така....седнахме и тя почна да ми разказва....останах без думи хора...сякаш не знам не мога да ви опиша чуството..Понеже са най-добри приятелки и и е споделяла всичко.Имала е връзка с друг от една година..била е с мене зареди компанията и само защото е била превързана,дори не ме е обичала..винаги ме е била лъгала че е с най-добрата си приятелка а е била с него..и то с кой с най-големия ми враг..може и малко смешно да прозвучи но така беше...толкова наранен се чуствах а нея толкова я намаразих само за половин час нямате си напредстава..разплаках се..да разплаках се макар и да съм момче...мн тежко ми беше...най-добрата приятелка на 'моята приятелка' също се разплака ..мислех си ,че от съжаление,но май не...тя ми каза е е с мене,и дори и да се скарат след това тя щяла да остане с мене защото не е приемала всичко това и е искала да ми каже още от начало,но е нямала смелост..и така прибрах се и цяла нощ мислех и мислех...около 12:00 слетобед ТЯ ми звънна,мислех да не й вдигна но вдигнах и се държах както обикновено едвам едвам..казах й че искам да приказвам с нея и тя каза добре,звъннах да кажа на най-добрата й приятелка,тя каза незабавно след срещата с нея да й звънна..взех я от тях и още в колата почнахме да говорим..казах и първо до тук е всичко,попита ме защо и й казах ,че я оставям за да може да продължи дртугата си връзка начисто...правеше се ,че нищо не се е случило,това много ме ядоса и за пръв път й повиших висок тон,най накрая си призна всичко..след като я излушах и казах да си ходи,и с най голямата си наглост тя поиска да си остане приятели и да сме в една компания ,че аз щял съм да свикна с гаджето на бившото си гадже най-големия ми враг...и така как и да е...звъннах на най-добрата й приятелка и се срешнахме..небеше за вярване но това момиче ми беше голяма упора да мога да продължа,невярвах ,че тя ще остане с мен а не с най-добрата си приятелка...с нея бяхме 2 месеца като много добри приятели,неразделни,а сега,сега тя е мойто момиче и вярвам ,че тя няма да ми забие такъв нож в гърба...а с онази нз кво става и не се интересувам нито моето момиче...Това е моята история...:)