Тази изповед е за един мой избор, който направих преди около 9 години и поводът за нея са няколко прочетени други изповеди, в които нерешителни младежи се колебаят дали да действат спрямо някоя мацка или не, или се чудят дали трябва да съжаляваме за пропуснатите възможности.

Бях последна година студент, през леглото ми бяха минали доста момичета, знаете как е - купони, дискотеки, така че вече бях наясно какво е любов и какво е просто секс. Запознах се с едно момиче от друг град, изключително красива и с доста апетитно тяло. Не знам как стана, но се влюбих в нея, не веднага естествено, може би след като я видях 3-4 пъти. Не се засичахме често, 2-3 пъти седмично най-много, но доста флиртувахме, закачахме се, но до повече от това не се е стигало. Това стана на края на годината, после завършихме, но продължихме да поддържаме връзка, най-вече със закачливи смс-и, по-малко с разговори и чат. Тогава имаше само чат, а месинджъри като Скайп за voice разговори нямаше или поне още не бяхме чували. Подозирах, че си има приятел от нейния град, но не я попитах. Тя също се влюби в мен, особено след като и посветих два стиха. Такова нещо не бях правил за друга, нито преди, нито след това. Каза ми, че би желала да ме беше срещнала преди другите момчета, с които е имала връзка. Истината е, че и тя доста хлътна по мен, ставаше доста нетърпелива ако не й отговоря веднага на смс или обаждане, ревнуваше ме, казваше ми че ме сънувала, както и аз нея. Искам отново да кажа, че беше изключително красива, не беше курва или някоя надута кифла.

Вече беше лято, и двамата искахме да се видим, но почнахме работа веднага след завършването в родните си градове, отделно учихме и за държавен изпит през септеври, който ни беше на различни дати, понеже бяхме различни специалности. Оказа се, че от нейната фирма, която има офиси в цялата страна, ще правят нещо като тийм билдинг на морето за три дни, някакъв семинар, който бил за нови служители, и понеже нейният град е малък, оттам поканили само нея. Веднага реших да отида там и да си прекараме страхотно, отдавна мечтаехме за това, а и на нея идеята много й хареса. Малко беше трудно да изкопча от шефа отпуска, все пак бях нов, но като разбра, че е заради момиче, и се съгласи. Имаше около 3-4 седмици дотогава, няма да казвам с какво нетърпение сме чакали и двамата и как сме броели дните.

Една седмица преди уречения ден я попитах нещо, което тогава отчетох като грешка, но сега от позицията на времето не смятам, че е така. Попитах я по имейла дали си има приятел. Каза ми, че да, имало момче до нея, от нейния град, ходели от известно време, може би година, не си спомням точно, разказа ми колко много го искала, но ми каза също, че и доста я ядосвал и било въпрос на време чашата да прелее. Ако беше друго момиче нямаше да ми пука въобще, но толкова бях хлътнал по нея, че дори и сега ми е трудно да опиша какво изпитах тогава. Не и отговорих известно време, а тя много се притесни, то не бяха имейли, позвънявания, смс-и. Каза, че много съжалява, че не сме се срещнали по-рано, както и затова, че не ми е казала по-рано за връзката си, но сега аз трябвало да реша какво да правя, дали да дойда на морето или не. Дори и да се откажа, тя щяла да ме разбере.

Все пак реших да отида, пристигнах към 1 на обяд, като я видях беше по-прекрасна от преди, беше с една ефирна лятна рокличка, досега не я бях виждал с лятно облекло. Ходихме и на плаж, там бяха и останалите колеги от нейната фирма, после бяхме на вечеря всички, бяхме в няколко стаи една до друга, аз бях сам в стая, защото пристигнах по-късно и все пак не бях от фирмата, а те бяха направили предварителна резервация, в нейната стая тя беше с още 2 колежки. Тогава приятеля й звънна, по разговора усетих, че си говорят доста влюбено, я и тя не се постара да отиде настрани или нещо подобно. Говореше си пред мен. Тогава нещо ми стана, изпих доста алкохол и не й говорих въобще, после си легнах. Сутринта те имаха семинар, после бяхме замалко на плаж, след което аз се прибрах в хотела, стегнах си багажа и си тръгнах. Изпратих и смс "Чао, аз тръгвам", на което тя отговори "Добре, чао", и така. После и изстрих номера от телефона, влезнах й в имейла, тогава беше по-лесно, изстрих й всички мои писма и за по-сигурно й смених паролата и рождената дата, така че да не може да си влезне пак. И без друго нямаше да й трябва повече, този имейл го използваше само за комуникация с мен.

След някой и друг ден някой ми звъня от непознат номер 3-4 пъти и мълчеше, не знам дали е била тя, но прекъснахме всякаква комуникация. Знам, че е било тежко за нея, както и за мен. После влезнах в казармата за 6 месеца, срещнах друго момиче, която ми е съпруга и имаме вече 2 деца. Малко преди сватбата ми, която стана около 2 години след тази случка на морето, я срещнах случайно в един интернет форум, тя ме попита как съм, а аз й казах, че скоро ще се женя. Каза ми, че това е много хубаво, аз я попитах при нея как са нещата, тя каза нещо от сорта, че не била добре, но вече се оправяла. Оттогава не сме поддържали никаква връзка, вече 7 години.

Разказах всичко това толкова подробно, за да подчертая чувствата, които имах тогава към тази жена и че все още смятам моя избор за правилен. Не съжалявам за пропуснатите мигове, които можехме да имаме с нея. Та тя не беше леко момиче. Не исках да я употребя като курва и след това хайде кой от където си е. Ние бяхме от различни градове, тя си имаше свой живот, аз мой. Ако бяхме спали заедно, чувствата ни още повече щяха да се засилят. Ами гаджето й? Не знам дали й е изневерявал, но тя със сигурност не. Те и в момента знам, че са заедно и не са се разделяли оттогава, даже имат и дете. Щастливи са, радвам се за тях, и аз също съм щастлив с моето семейство. Така че уважаеми приятели тази история е пример за това, че не трябва да съжаляваме за неща в миналото, а да гледаме напред. И че не винаги е по-изгодно да изчукаме мадамата, да прецакаме другия. Можех да им разбия връзката, но дали после ние с нея щяхме да имаме стабилна връзка. Едва ли. Така, че пичове, човек понякога трябва да мисли и с горната си глава. Както се казваше в оня приказка, понякога ни се иска да имаме 2 сърца, едно за чест и друго за любов, а то пусто само едно.